KoKiTa.eu - да поговорим по женски!



Овчарят, който говори с Бога

*

zuzu70

  • ***
  • Публикации: 160
  • Рейтинг: +2/-0
Овчарят, който говори с Бога
« -: Февруари 08, 2015, 14:49:56 »
Тези дни се закръглиха 10 години от деня, в който един "обикновен" овчар продаде много от стоката си, за да вдигне църквичка на един връх в Родопа. Днес хора от цяла България се събират отново край храма в планината, както е било и преди половин хилядолетие. Малкият параклис, издигнат от овчаря Антон Мустанов и кацнал на върха Чернатица в Родопа планина, се

превърна в истински духовен център.
В магнит за човеци. Към църквичката, построена на 1500 метра надморска височина, високо над девинското село Брезе, за да се помолят, през гори и чукари прииждат хора от всичките околни краища, а все по-често и от цяла България.
Овчарят, който днес е на 70 години, направил преди десетилетие своето чудо - църквата, само с двете си ръце и с малко помощ от съселяни. Той продал шест коня и почти цяло стадо овце, за да осигури строителните материали. Нищо друго не му и трябвало.   Най-интересното е, че той е
роден като мюсюлманин.
Преди около половин век сам е решил да се върне към българските си корени Убеден бил, че това е вярата на дедите му, че
кръвта вода не става.
Същото важи и за съселяните му от Брезе, които преди петдесетина години са си върнали прастарата вяра, без натиск. "Ние сме помъчени (измъчени - б.а.) през робството българи", обясняват на чудния си напевен родопски диалект в село Брезе.
От думата помъчени идва и названието помаци, което местните хора не обичат.
Някои от тях пазят някакъв смътен праспомен, носен от преданията, който гласи, че по времето на царете ни, през Второто ни царство, в местността, където сега се издига църквичката на бай Антон, е имало много манастири, било свято място за поклонение, където се събирали вярващи от всички български земи.





*

zuzu70

  • ***
  • Публикации: 160
  • Рейтинг: +2/-0
Re: Овчарят, който говори с Бога
« Отговор #1 -: Февруари 08, 2015, 14:50:58 »
Самият бай Антон твърди, че невидима ръка му посочила къде да издигне църквата си, на мястото на старинен храм, и разказва с плам за своите метаморфози. "Аз пък по-рано бях Саид, много отдавна беше.

Съвсем сам се върнах към Христовата вяра.
Още през 60-те станах христиенин. Аз тук си живея, няма поп да ме е карал. Винаги сме говорили на чист български -
дума турски не разбираме.
Върховете наоколо, дето сме ги научили от дядовците ни как се казват, са все с имената на христиенски светци - Свети Никола, Св. Константин и Еленка, много са. Преди да насилят вярата ни, на всеки връх е имало манастир. Затова още се казват така. Ето онзи пък е Чьорквата, другият Чьорквина."
Дори проектът за сградата си е негов - нарисувал как трябва да изглежда и започнал да строи видението си. Уверява, че е много проста работа, като ти идва отвътре... Как да не кажеш, че е вдъхновен свише? Може ли иначе един пастир да се превърне за една нощ в архитект, строител и изкусен дърворезбар? А църквата изглежда наистина великолепно - и отвън, и отвътре.
Колоната в средата е красив боров дънер, в полумрака светците са живи и сякаш се усмихват одобрително. Чувстваш се по-различно, отколкото в която и да е друга църква. Като сред свои. Дори олтара овчарят е направил сам, с туловищата на горски дънери е оформил всичко необходимо вътре, а свещниците е изработил от празните гилзи, които му дават скитащите в търсене на дивеч наоколо ловци.