KokiTa.Eu

Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгубил си активационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

 




 Какво става, когато женска ни енергия тече свободно?



0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Февруари 08, 2015, 10:37:44
Прочетена 326 пъти

zuzu70

  • Утвърден участник
  • ***

  • 159
    Публикации
  • Рейтинг: +2/-0

  • Пол: Жена

    • Ел. поща
Какво става, когато събудим сила и мъдрост на нашата женска природа?
Какво става, когато започнем да светим отвътре?
Какво става, когато станем магнит за изобилие и подаръци?
Какво става, когато привличаме мъжете с лекота, с нашето излъчване?
Какво става, когато знаем как да ги правим истински щастливи?
Когато знаем как да ги караме да се чувстват истински мъже?
Те стават тези мъже, за които мечтаем. И ни дават всичко, от което се нуждаем. Тогава ставаме ЩАСТЛИВИ ЖЕНИ.
Всичко това е заложено в нас, в наша женска природа. Просто трябва да го събудим. Да запалим отново женския огън, с който ни дари Майката Земя. Отключим ли всички блокажи и пуснем огъня - той може да променя цялата ни реалност, да ни направи успешни, светещи, сексуални, любящи, мъдри и интуитивни.



 Всеки си извървява живота такъв какъвто му е предначертан , той може само да го направи по - поносим и да го погледе от по- удобния прозорец , а всяка жена трябва да се научи да си играя ролята пред любимия , дори и тази роля , която не и е в кръвта , живота изисква жертви. Всяко зло за добро!




Февруари 08, 2015, 10:42:26
Отговор #1

zuzu70

  • Утвърден участник
  • ***

  • 159
    Публикации
  • Рейтинг: +2/-0

  • Пол: Жена

    • Ел. поща

Февруари 08, 2015, 10:43:59
Отговор #2

zuzu70

  • Утвърден участник
  • ***

  • 159
    Публикации
  • Рейтинг: +2/-0

  • Пол: Жена

    • Ел. поща
Преди години, когато бях студентка, исках да съм независима от родители и на 18 години отидох на работя в летния лагер за деца на море.
На 2 възпитателки ни дали 30 деца тинейджери. Тези деца бяха доста агресивни. Те чупиха каквото можаха да чупят, нараняваха един друг, бяха груби. Гледах на тях и видях, че те просто имаха нужда от любов.
Започнах да работя с тях. Понякога изисква уникално търпение и приемане и се ядосвах, в такива моменти съм излизала в другата стая и чаках докато ми мине.
Имаше моменти, когато ми се струваше, че тъкмо сме постигнали хармония и те пак правиха някаква пакост.
И точно когато аз почти се отказах нещо започна да се променя. След 21 ден, когато бяхме заедно по цялото денонощие - това са станали най-прекрасни деца на света.
Научихме се да се гушкаме, да споделяме лични неща, научих толкова много от тези прекрасни създания...тогава егото на "голяма учителка" не ми позволи да го призная. Мислих, че така ще им покажа слабост.
Сега, бих го направила.И бих казала на деца: научихте ми на много неща. Вие сте най-прекрасните учители. Обичам ви и простете, че не винаги ми стига мъдрост и любов да ви дам най-доброто.
Признание на своите истински чувства е най-голямата сила, дори ако ни се струва, че това ни кара да бъдете уязвими.
Колкото и да го знам - продължавам да се уча на това да показвам своята уязвимост и чувствителност.
И всеки път, когато усещам, че сърцето ми се свива между страх да се покаже истинското аз или да се скрие и да си направя на ударена - правя крачка напред и рискувам да се покажа!
И точно в тази моменти се чувствам ЖИВА И ИСТИНСКА!

KokiTa.Eu