KokiTa.Eu

Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгубил си активационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

 




 Притчи



0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Януари 20, 2015, 21:45:32
Прочетена 2329 пъти

Елка

  • Утвърден участник
  • ***

  • 237
    Публикации
  • Рейтинг: +6/-1

  • VIVA FOTOSHOP

Притчи
« -: Януари 20, 2015, 21:45:32 »
Един цар си имал царство. Разделил го - половината - за него, другата - дал на синовете си.
Един ден той ги повикал, дал им пакет хартии и им рекъл:
- Синове мои, реших да се оттегля на заслужена почивка. Който от вас скъса този пакет хартии, на него ще дам моята половина от царството!
Мъчели се синовете, не успели. Тогава царят им рекъл:
- Я сега опитайте да късате лист по лист.
Синовете се хванали и набързо накъсали хартийките.
- Запомнете - рекъл царят, - три поуки от тази история : което не става на веднъж може да стане постепенно. Което не можеш сам, можеш с приятели. Което не става със сила, става с хитрост. Разбрахте ли?
- Разбрахме.
- Нищо не сте разбрали. Току що накъсахте контролния пакет акции и вашата половина от царството пак стана моя...



Януари 20, 2015, 23:42:59
Отговор #1

Mims

  • Старши участник
  • ****

  • 299
    Публикации
  • Рейтинг: +10/-5

  • Пол: Жена

Re: Притчи
« Отговор #1 -: Януари 20, 2015, 23:42:59 »
Това ме навежда на мисълта, че трябва да сме по-внимателни...  ;)

Януари 21, 2015, 04:24:03
Отговор #2

Елка

  • Утвърден участник
  • ***

  • 237
    Публикации
  • Рейтинг: +6/-1

  • VIVA FOTOSHOP

Re: Притчи
« Отговор #2 -: Януари 21, 2015, 04:24:03 »
Притча за родители

Учителка помолила децата да напишат съчинение за това, какво биха искали Бог да направи за тях.
Вечерта, когато проверявала работите, тя се натъкнала на едно съчинение, което много я разстроило.
В този момент влязъл мъжът й и я видял да плаче.
-Какво се е случило? – попитал той.
-Чети! – отговорила тя и му подала съчинението на едно момченце.

“Господи, днес ще те помоля за нещо странно: Превърни ме в телевизор!
Искам да заема неговото място. Искам да живея, както живее телевизорът в нашия дом.
Искам да имам важно място и да събирам семейството около себе си.
Искам да ме слушат, без да ме прекъсват и да задават въпроси, докато говоря.
Искам да бъда център на внимание. Искам да ги занимавам така, както ги занимава телевизорът.
Искам да бъда в компанията на татко, когато той се прибира вкъщи, даже и да е изморен.
Искам мама вместо това, да ме игнорира, да идва при мен, когато се чувства самотна и тъжна.
Искам поне понякога моите родители да оставят всичко настрани и да прекарат малко време с мен.
Боже, не искам толкова много…
Искам само да живея, както живее всеки телевизор!”

-Кошмар! Бедното дете! – възкликнал мъжът. – Що за родители са това?!
-Това е съчинението на нашия син...

KokiTa.Eu

Re: Притчи
« Отговор #2 -: Януари 21, 2015, 04:24:03 »

Януари 21, 2015, 04:29:16
Отговор #3

Елка

  • Утвърден участник
  • ***

  • 237
    Публикации
  • Рейтинг: +6/-1

  • VIVA FOTOSHOP

Re: Притчи
« Отговор #3 -: Януари 21, 2015, 04:29:16 »
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска
търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но
имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко.

Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко
време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но
по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече
медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно,
смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно,
лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде
малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде
много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години
към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на
луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се
запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и
душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и
предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме
повече, но постигаме по-малко.

Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които
складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било,
но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже
и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.

Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и
разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и
еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на
хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват
ни.

Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не
са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа
отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне
и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе
си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от
сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина
го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато
идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите,
когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.

Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете
време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с
моментите, които спират дъха ни….”

Джордж Карлин
http://cvetnica.snimka.bg/

Януари 21, 2015, 04:34:10
Отговор #4

Елка

  • Утвърден участник
  • ***

  • 237
    Публикации
  • Рейтинг: +6/-1

  • VIVA FOTOSHOP

Re: Притчи
« Отговор #4 -: Януари 21, 2015, 04:34:10 »
..."Веднъж попитали Хенри Кисинджър: - Какво представлява „притискащата дипломация“?
Той отговорил: - О, това е уникален еврейски метод. Ще ви обясня с пример.
Да речем, че искате да омъжите дъщерята на Рокфелер за обикновено селско момче от България.
- Какво? Как може да стане такова нещо? -
Много лесно. Отивам в едно българско село, избирам си един приятен младеж и му казвам. - Искате ли да се ожените за американска еврейка? Той объркано отговаря:
- У нас тук е пълно с момичета. Аз продължавам: - Да, но тя е дъщеря на милиардер!
Младежът се почесва по главата и казва:
- Е, това променя нещата…  :D
Тогава отивам в Швейцария на среща в банката и питам: - Искате ли да имате за президент на банката българско селянче? - Фу, – отговарят от банката.
- А ако той е бъдещия зет на Рокфелер? -
Е, това разбира се променя нещата.. :mrgreen:
Отивам при Рокфелер и му казвам:
- Искате ли за зет български селянин? А той възмутено:
- Какво говорите, в нашето семейство всички са финансисти! Казвам му: - Да, но той е председател на управителния съвет на швейцарската банка! Рокфелер се замисля и клати глава: -
О, но това променя нещата!  :lol:  :D
Сузи, ела тук. Господин Кисинджър ти е намерил годеник. Той е президент на Швейцарската банка! Сузи недоволно мърмори:
- Ох, все финансисти, скучни и неприятни.
Но аз й казвам: - Да,
но той е едно здраво и силно българско момче!

Януари 21, 2015, 06:02:43
Отговор #5

Елка

  • Утвърден участник
  • ***

  • 237
    Публикации
  • Рейтинг: +6/-1

  • VIVA FOTOSHOP

Re: Притчи
« Отговор #5 -: Януари 21, 2015, 06:02:43 »
Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

- Вярваш ли в живота след раждането?
- Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.
- Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
- Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.
- Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.
- Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.
- Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.
- О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.
- Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?
- Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.
- Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.
- Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

Януари 21, 2015, 14:22:44
Отговор #6

Елка

  • Утвърден участник
  • ***

  • 237
    Публикации
  • Рейтинг: +6/-1

  • VIVA FOTOSHOP

Re: Притчи
« Отговор #6 -: Януари 21, 2015, 14:22:44 »
КУЧЕНЦЕ ЗА ПРОДАН

Собственикът на един магазин поставил над вратата си надпис: „Кученца за продан". Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на магазина скоро се появило момченце.
— По колко продавате кученцата? — попитало то.
Собственикът на магазина отговорил:
— Зависи, от тридесет до петдесет долара...
Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.
— Имам два долара и тридесет и седем цента — казало то. — Може ли да ги погледна?
Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:
— Какво му е?
Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато.
Момченцето казало развълнувано:
— Искам да купя това мъничко кученце.
А собственикът на магазина казал:
— Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.
Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:
— Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец ще ви нося още по петдесет цента, докато го изплатя.
Собственикът на магазина възразил:
— Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите...
При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:
— Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира...

Януари 21, 2015, 17:03:13
Отговор #7

Елка

  • Утвърден участник
  • ***

  • 237
    Публикации
  • Рейтинг: +6/-1

  • VIVA FOTOSHOP

Re: Притчи
« Отговор #7 -: Януари 21, 2015, 17:03:13 »
Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки.Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те всичките и отговаряли:
“Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!”
Малко по-късно в капана се хванала змия – и ухапала жената на фермера.
Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заколили овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната.
И, накрая, заколили кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението. И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой!

Януари 22, 2015, 23:52:05
Отговор #8

revolution

  • Старши участник
  • ****

  • 879
    Публикации
  • Рейтинг: +16/-4

  • Пол: Жена

Re: Притчи
« Отговор #8 -: Януари 22, 2015, 23:52:05 »
Според една легенда Бог се явява пред всеки един от нас в различни форми – кога като просяк на улицата, кога като ранено животно край пътя, кога като непознат, който седи до нас в парка.

И понякога нашата реакция в една такава ситуация може да преобърне живота ни, да сбъдне мечтите ни. Всичко зависи от това как ще постъпим в този момент.
                                                                        *  *  *
Веднъж се разхождах в парка. Бях много унила и умърлушена. Толкова много проблеми ме бяха налегнали напоследък – работата ми не вървеше, чувствах се самотна и неразбрана и исках да постигна повече от това, което бях направила до този момент. Белобрад старец се приближи и седна до мен на пейката. Поздрави ме:

- Добър ден, девойче! – рече той.
- Добър ден! – отвърнах аз.
В главата ми обаче имаше само една мисъл: „Дано да не продължи да ми говори. Предпочитам да съм сама."

- Виждам, че си тъжна. Искам да ти разкажа една история. Няма да ти отнемам много от времето, но смятам, че имаш нужда да я чуеш.
- Добре, разкажи ми – отвърнах аз.
„Какво пък толкова би ми разказал?" – си мислех аз, докато го оглеждах подозрително.

- Живял някога един човек, ще го наречем Александър – започна старецът. –Той имал само три мечти – да работи в голяма корпорация като мениджър, да срещне любовта на живота си и да стане известен. Александър имал насрочено интервю за мечтаната работа в една от най-престижните фирми в града. Бил студен и снежен декемврийски ден. Бързайки към интервюто, решил да мине през един парк, за по-пряко. Там до една от алеите в снега бил паднал един възрастен мъж. Александър си помислил, че човекът е пиян, и го подминал, без да се поспре и да му помогне. Не закъснял за интервюто, но то не минало по очаквания начин и той не получил тъй бленуваната работа.

Няколко месеца по-късно, в един слънчев юлски следобед, Александър минавал през площада на града. Имало карнавал. Толкова много хора с различни костюми и маски. Поспрял се да погледа този панаир на суетата. Александър бил красив мъж и хващал окото, бил млад, атлетичен, харизматичен. До него се приближила една жена с прошарена коса и с маска на вещица. Подравила го, усмихнала му се и го попитала как се казва. Той не й обърнал нужното внимание, а само бързал да я отмине и да се прибере. И така продължил по пътя си.

Минали още няколко месеца. Било златна есен. Александър седял на пейка в парка, точно както и ти, вглъбен в собствения си свят и проблеми. На пейката до него седнала една млада дама. Видимо била много разстроена. Тя плачела. Но на Александър не му било до чуждите премеждия и проблеми и побързал да стане от пейката и да се премести на друга пейка.

- Много хубави истории! – казах аз, като всъщност се надявах това да е краят на историите и да остана сама със себе си.
- Не си чула най-интересното. – продължи старецът. – Наколко дни след като Александър се явил на интерюто за мечтаната работа, четейки сутрешния вестник, попаднал на статия за собственика на компанията, в която бил кандидатствал. Видял снимката му и бил много изненадан, че човекът от снимката във вестника бил именно човекът, паднал в снега в парка. Същият този човек, когото Александър подминал, докато бързал за заветното интервю.

Спомняш ли си разказа за юлския карнавал? Няколко дни след това една красива млада дама поздравила Александър на спирката на автобуса. Той усетил някакво привличане, не го напускало чувството, че я познава от някъде. Очите й му говорели нещо, но така й не си спомнил коя е тя. Докато се качвал в автобуса, извърнал глава да я огледа за последно – тя тъкмо ровела в чантата си, а от там се подавали прошарена перука и маска на вещица.

Сигурно вече се досещаш, че и срещата на Александър с плачещата жена в парка не е никак случайна. Тази жена била известна писателка. Една година след срещата им тя написала книга, която в последствие станала бестселър. В нея дори описва случката в парка и как едно непознато момиче изслушва трагедията, която я сполетяла – как загубила бъдещия си съпруг в автомобилна катастрофа.

Истината е, че съдбата е подредила обстоятелствата така, че Александър да може да сбъдне трите си най-съкровени мечти. Най-вероятно ако се беше спрял да помогне на човека в парка, щеше да получи мечтаната работа. Ако се беше заговорил със старицата на карнавала, би разбрал, че всъщност това може да е жената на живота му. Или ако беше изслушал жената в парка, щеше да стане световно известен като герой от бестселър. Сега разбираш ли какво е необходимо, за да сбъднеш мечтите си?

- Да, разбирам. Нуждаем се от ръка, която да протегнем, очи, с които да видим зад маската, и сърце, за да утешим някой в болката му. Благодаря! Аз съм Дара. Как се казвате Вие?
- Приятно ми е, Дара – усмихна се старецът. – Аз съм Александър.


Мечтите си остават само мечти, ако не се събудите и не видите знаците, които Ви дава съдбата по пътя към осъществяването им. Събудете се и превърнете мечтите си в реалност.

 
"Много е сложно да си жена... постоянно искаш или да убиеш някого, или да си купиш нещо...."

Януари 23, 2015, 07:52:23
Отговор #9

Елка

  • Утвърден участник
  • ***

  • 237
    Публикации
  • Рейтинг: +6/-1

  • VIVA FOTOSHOP

Re: Притчи
« Отговор #9 -: Януари 23, 2015, 07:52:23 »
    Това всъщност е истинския господ. Не е белобрад старец, а силата която ни движи. Аз без да съм чела такива умни притчи, още от ученичка си имам слабост да помагам когато с каквото мога, на когото мога. И никой не ме е учил на това. Майка ми е такава, но тя не ме е учила на това. След години , когато пораснах разбрах, че и тя е такава. Баща ми беше точно обратното. За чужд човек пръста не би си помръднал без "причина"
    И да ви кажа, животът ми не е бил по мед и масло, но в тежки моменти винаги се появява нещо, най-неочаквано и непотърсено от мен,  което ме спасява или ми помага. 

Януари 23, 2015, 21:47:49
Отговор #10

Amanda

  • Утвърден участник
  • ***

  • 117
    Публикации
  • Рейтинг: +6/-2

  • Пол: Жена

    • Ел. поща
Re: Притчи
« Отговор #10 -: Януари 23, 2015, 21:47:49 »
СЕМЕНАТА НА СЪДБАТА


Нищо в живота не идва на готово. Всеки от нас може да бъде щастлив, влюбен, удовлетворен. Въпросът е знаем ли как да го постигнем...

Вчера ми се присъни странен сън. Намирах се в странен голям магазин. На гишето в дъното седеше жена, облечена в бяло. От нея струеше светлина, а на табелката с името й пишеше: "Съдба".
- Наистина ли си ти?
- Да, - отвърна ми Съдбата. – Добре дошла.
- Какво правиш тук?
- Чакам те – на лицето й грейна усмивка. – Какво ще си купиш от мен?
Изненадана, не знаех какво да й кажа. Можех ли да вярвам на очите си? Но в сънищата всичко е възможно. Така че, направих крачка напред и полусмутено, полунетърпеливо казах:
- Искам да си купя здраве, щастие, любов, приятелство и успех!
- Разбира се – кимна ми Съдбата. – Момент.
Обърна се и влезе в стаичката зад себе си. След малко се върна с пликче в ръка.
- Заповядай.
Побързах да го отворя. Нямах търпение да разбера какво имаше вътре. А вътре имаше...
- Да, мила моя, - каза ми Съдбата. – Нима не знаеш, че от мен можеш да си купиш само семена...
И след най-тъмната нощ идва светло утро !

Януари 29, 2015, 14:47:12
Отговор #11

Amanda

  • Утвърден участник
  • ***

  • 117
    Публикации
  • Рейтинг: +6/-2

  • Пол: Жена

    • Ел. поща
Re: Притчи
« Отговор #11 -: Януари 29, 2015, 14:47:12 »
ВИЖДАМЕ ЛИ ЗНАЦИТЕ ПО ПЪТЯ СИ? ПОДМИНАВАМЕ ЛИ ЩАСТИЕТО?

Бог поглежда своя ангел и го пита:
- Какво те мъчи?
- Човекът, който ми е поверен... Жив е. Има кола. Пари. Работа. Но не е щастлив. Надява се на нещо.
- На какво?
- Не съм сигурен. Казва, че се уморява на работа, а като не е на работа, не знае какво да прави.
- А как е на работа?
- Като при всички. Скатава се от време на време... включва се понякога в интриги...
- А началникът му строг ли е?
- Ами, началник като началник. Като навсякъде... Не знам защо не се чувства добре в работата...
- А ти помогна ли му да се освободи от страховете си?
- Опитах! Няколко пъти му изпращах сънища, за да му покажа, че нищо не му липсва, но явно не ги разбира. Вървях с него по пътя към офиса. Разгоних облаците. Прошепнах му в ухото да забележи слънцето... Направих таха, че да чуе любимата си песен. Написах послание на един билборд. Намери си 10 лева пред офиса... Но, нищо не помага.

- А симпатична непозната по пътя? На токчета? Която да го загледа?
- Ама, разбира се!... Сблъсках ги в метрото един в друг. Почти се целунаха!
- И как е?
- Ами, никак. "Извинете" и пак се задълбава в черните си мисли.

- А след работа?
- Пазаруване. Телевизия. Евентуално измиване на чиниите. Интернет. Сън.
- Развали ли му телевизора?
- Естествено. Но, той си купи нов...
- Изключва ли му интернета?
- Пет дни поред му създавах проблеми. В началото много се ядосваше, но после започна да остава на работа. До късно вечер.
- Така. А през почивните дни?
- Спи до обяд. После чисти и подрежда. Вечер или телевизия, или с приятели, безсмислени разговори, бира, водка. Прибира се към полунощ. А сутринта е с главоболие. След това включва или телевизора, или пак пред компютъра.

- А тя?
- Съвсем е близко. Само през три къщи. Ходят в един и същи супермаркет, по едно и също време, купуват едни и същи неща.
- Сблъска ли ги на опашката?
- Ти как мислиш?! И извън инструкциите – срещнах ги "случайно" в мола, както и в едно кафене в парка – два пъти за един ден!!!
- Провери ли им линиите на съдбата? Може да не Съм ги създал един за друг в този живот?
- Да, съвместими са! Там е работата... Такъв град, такъв живот... Не мога повече! Това е неизпълнима задача!

- Не се отчайвай! Донеси списъка за тежки ситуации.
Ангелът носи черен тефтер на Бог:
– Ето го!
- Прочети Ми страница първа.
- Грип с висока температура. Вирус с повръщане. Изкълчване или счупване.
- Мини на втора страница, ако обичаш.
- Катастрофа. Финансова криза. Земетресение или пожар в дома.
- Достатъчно. В името на Любовта са разрешени всички извънредни мерки. Щом е толкова твърдоглав, избери едно средство направо от втора страница в списъка и действай.
- Добре, ще бъде направено!
Ангелът тръгва да изпълни задачата си и си мисли: "Защо хората не използват възможностите, които им предоставя Бог, а сега се налага да прибягвам до крайности..."
И след най-тъмната нощ идва светло утро !

Януари 31, 2015, 20:37:59
Отговор #12

Amanda

  • Утвърден участник
  • ***

  • 117
    Публикации
  • Рейтинг: +6/-2

  • Пол: Жена

    • Ел. поща
Re: Притчи
« Отговор #12 -: Януари 31, 2015, 20:37:59 »
Дядо и внуче седели на земята близо до входа на един далечен град. Край тях пасели овцете. По пътя се задал млад мъж с раница на гърба и се обърнал към стареца:
- Добър ден. Не съм бил тук преди. Какви са хора, които живеят в този град?
Вместо отговор дядото го попитал:
- А какви бяха хората в града, от който идваш?
- Лоши, злобни, егоисти. Затова си тръгнах.
- Е, сине, и тук хората не са по-различни, - отвърнал старецът.

Не след дълго по пътя се задал друг пътник. Той приближил към дядото и внучето и попитал:
- Здравейте! Дядо, идвам отдалеко. Кажи ми, какви са хората, които живеят в този град?
- А какви бяха хората в града, от който идваш?, - отговорил на въпроса с въпрос възрастният мъж.
- О, прекрасни бяха! Честни, благи и добри. Мъчно се разделих с тях. Много приятелства създадох...
- Е, сине, и тук хората не са по-различни, - отвърнал старецът.

Когато пътникът се отдалечил, внучето обърнало към дядото пълните си с невинност и почуда детски очи:
- Дядо, защо им отговори така? Кого от двамата излъга?
- Никого не съм излъгал, чадо мое – отвърнал старецът. – Очите на човек виждат със сърцето. Ако гледаш на света със сърце, изпълнено с горчивина и обида, това и ще срещаш по пътя си. Ако гледаш на света със сърце, изпълнено с разбиране и обич, това и ще срещаш по пътя си. Или както някой беше казал: "Светът е отражение на самите нас". Затова внимавай както носиш в сърцето си, когато поглеждаш в огледалото на живота, дете мое...
И след най-тъмната нощ идва светло утро !

Февруари 02, 2015, 22:55:32
Отговор #13

Svetla

  • Гост
Re: Притчи
« Отговор #13 -: Февруари 02, 2015, 22:55:32 »

Притча за отровния чай


Живяла някога в едно село млада девойка. Омъжила се и отишла да живее в дома на своя съпруг. Но младата снаха никак не се погаждала със свекърва си. Непрекъснато имали раздори и караници, тъй като възрастната жена все я поучавала и често й правела забележки. Момичето пък не й оставало длъжно и така отношенията между двете ставали все по-тягостни и непоносими.

Един ден младата невеста решила, че не може повече да продължава така. Отишла в края на селото, където живеел стар знахар.

- Какво те е води при мен, момиче? - попитал старецът.

- Вече не мога да живея със свекърва ми. Знам, че имаш билки и треви за всякакви случаи. Дай ми някаква отвара, с която да я отровя.

- Върху смъртта ли искаш да градиш щастието си, детето ми? Не е хубаво това, дето си намислила... Но добре. Ето какво ще направим. Ще ти дам една отвара, която ще свърши работа, но ще отнеме известно време. Всяка сутрин ще даваш от нея на свекърва си. Само че трябва да изпълниш още нещо.

- Каквото кажеш, ще го сторя. Само и само да свърши тая мъка.

- Нашето село е малко и бързо ще се разчуе, че е станало нещо с жената. И много лесно ще те заподозрат, особено след като се знае, че не се разбирате. Затова се опитай да промениш своето отношение към свекърва си. Бъди по-приветлива с нея, усмихвай й се по-често и се опитай да изпълняваш това, което тя иска от теб. Не се тревожи. Няма да е прекалено дълго.

Така и направила младата невеста. Още на другата сутрин станала рано, изчистила къщата, запалила печката, приготвила закуска и когато възрастната женала станала, я посрещнала гальовно с думите: „Добро утро, мамо! Направила съм ти топъл чай." И й поднесла от отровната отвара. Така минавали ден след ден. Всяка сутрин девойката посрещала свекърва си по същия начин, а през деня била приветлива и изпълнявала всичките й изисквания. Малко по малко и свекървата отворила сърцето за момичето. Започнала да я обгръща с любов и нежност. Двете неусетно започнали да се държат като майка и дъщеря.

И един ден, снахата, която отдавна спряла да поднася отровния чай на свекърва си, отишла отново при стария знахар и се хвърлила в краката му:

- Моля те, умолявам те, помогни ми! Дай ми противоотрова за моята свекърва. Тя ми е като майка... Не искам да умре!

- Успокой се, миличка моя... Отварата, която ти дадох и която ти поднасяше на свекърва си всяка сутрин, беше от ароматни лековити билки. В тях нямаше отрова. Отровата беше в твоето сърце, но ти успя да се избавиш от нея. Не беше толкова трудно, нали?

Февруари 03, 2015, 18:37:30
Отговор #14

Amanda

  • Утвърден участник
  • ***

  • 117
    Публикации
  • Рейтинг: +6/-2

  • Пол: Жена

    • Ел. поща
Re: Притчи
« Отговор #14 -: Февруари 03, 2015, 18:37:30 »
МАГАЗИН ЗА ЖЕЛАНИЯ – ПРИТЧА ЗА ЦЕНАТА НА МЕЧТИТЕ

автор: Даринка Янева
Мечтите са съкровена част от нас и нашата душа. Те красят ежедневието ни, дават ни крила и сили да продължим, дори когато сме на ръба на отчаянието. Но трябва да знаем, че цената, която трябва да се плати, невинаги е малка. И е необходимо да се откажем от нещо, да прибавим зрънце вяра в нас самите, и не на последно място, желанието да идва от дълбините на сърцето ни.

Имало някога един магазин. Той се намирал на края на Вселената. Преди много години един ураган бил отвял табелата му, но всеки човек знаел, че в там се продавало не какво да е, а желания.

Магазинът бил огромен. В него можело да се купи почти всичко – здраве, скъпи яхти, апартаменти, брак, длъжността на вицепрезидент на голяма корпорация, любимото работно място, красиво тяло, последни модели автомобили, власт, успех и всичко, което можел да си пожелае човек. Всичко било опаковано в златни опаковки с прилежно сложен етикет със съдържанието и цената. Не продавали само живот и смърт – с тях се занимавали в централния офис, който се намирал на другия край на Галактиката.

Всеки, който прекрачвал прага на магазина, разбирал цената на своето желание. А цените били толкова разнообразни.

Например, за да се сдобие човек с мечтаната работа, трябвало да заплати с отказа от стабилност и предвидимост. Човек трябвало да бъде готов да планира и структурира живота си, като се уповава на вяра в собствените си сили и да работи там, където желае, а не там, където е необходимо. С други думи казано, да има смелостта да рискува и да се гмурне в дълбоките води.

Властта струвала много повече. За нея човек трябвало да се откаже от някои от своите убеждения, за да бъде в състояние да намери рационално обяснение в трудни ситуации, да се научи да отказва на другите, да знае собствената си цена (а тя задължително трябвало да бъде достатъчно висока, за да получи това желание), да си позволява да заявява себе си независимо от одобрението или неодобрението на другите.

Някои от цените изглеждали много странни. Например бракът бил много евтин, но за щастлив живот, цената била много висока. Човек трябвало да заплати с персонална отговорност за собственото щастие и със способността да се радва на живота. Също така, трябвало да познава прекрасно своите собствени желания и да се откаже от това постоянно да угажда на всички останали, да е способен да оценява това, което има, и да си позволи да бъде щастлив, като оценява своите ценности и способности. Цената понякога била много по-висока от очакваната, защото човек трябвало да заплати със своята роля на "жертва", както и да се раздели с някои свои приятели и познати.

Не всеки, който е дошъл в магазина обаче е готов да си тръгне под ръка със своето желание. Понякога виждайки цената, човек обръщал гръб на своя блян, тръгвал си. Други дълго време стоели пред своето желание и обмисляли откъде биха могли да намерят "средствата" за осъществяването на мечтата си. Трети негодували срещу цените и искали намаление.

Но имало и такива, които отивали в магазина и давали всичките си спестявания в името на своето желание. Те давали всичко и си тръгвали от магазина, държейки здраво своята нова придобивка, докато останалите купувачи завистливо ги гледали и си шушукали злобно по техен адрес.

Много пъти са предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да увеличи броя на своите клиенти, но той всеки път отказвал, защото така щяло да се понижи и качеството на желанията.

Веднъж го попитали дали не се страхува от фалит, а той отговорил, че винаги ще има хора, които са достатъчно смели, за да поемат рискове и да променят живота си, хора, които биха се отказали от познатия и предвидим живот, които вярват достатъчно в собствените си сили и възможности и са готови да заплатят необходимата цена, за да постигнат своите желания.

На вратата на магазина от сто години насам стои една табела, която гласи : „Ако желанието Ви все още не е изпълнено, значи още не е заплатена пълната му цена."

Мечтите са безплатни, но трябва да си платим пътя до тях.
И след най-тъмната нощ идва светло утро !