KoKiTa.eu - да поговорим по женски!



Притчи

*

zuzu70

  • ***
  • Публикации: 160
  • Рейтинг: +2/-0
Re: Притчи
« Отговор #15 -: Февруари 13, 2015, 07:35:38 »
Притча за пропиляното щастие

Живял един човек, който искал да осъществи 3 свои мечти – да се ожени за красива жена, да има блестяща кариера и да стане известен.
Една зима голяма фирма щяла да го интервюира за свободно място. Той се стараел да не закъснее за срещата, защото това бил неговият шанс да осъществи мечтата си за кариера.
Докато вървял към фирмата, той видял как един възрастен мъж паднал на улицата. Човекът погледнал падналия, но решил, че е пиян и не му помогнал да се изправи, бързайки за интервюто. Събеседването обаче не минало добре и той не получил мечтаната работа.
В една лятна вечер този човек случайно видял трупа улични актьори и решил да изгледа тяхното представление. След края на етюда при него се приближила една от актрисите, преоблечена като старица и гримирана като клоун, която го попитала дали е харесал играта. Но човекът решил, че актрисата ще иска пари и не ѝ отговорил.
През една дъждовна вечер, докато този човек се прибирал у дома от рожден ден на приятел, видял жена, която плачела на една от пейките. Жената също го видяла и го помолила да поговорят, само за да сподели семейната си трагедия. Човекът обаче бил много изморен и не обърнал внимание на молбите ѝ.
Този човек починал в самота, а живота му бил нещастен. Когато срещнал своя ангел-хранител на небето, той го попитал защо съдбата не му е помогнала, за да сбъдне своите 3 желания.
Ангелът обаче му отговорил, че е имал шанса да реализира и трите си мечти, но не е имал очите, за да види отворените пред него врати.
Падналият човек на улицата бил генералният директор на фирмата, в която имал интервю. Ако бе отделил само минута да му помогне, щял да има блестяща кариера.
Актрисата, преоблечена като старица, била красавицата, за която искал да се ожени. И ако беше поговорил с нея, щели да се влюбят и да се раздават на семейно щастие до края на дните си.
А жената, която плачела под дъжда, била писателка. Ако бе изпълнил молбата ѝ да изслуша трагедията ѝ, тя щеше да се вдъхнови и да напише книга, която да посвети на него, изпълнявайки желанието му да стане известен.

*

Svetla

Re: Притчи
« Отговор #16 -: Февруари 16, 2015, 18:06:46 »
Притча за факира и кобрата
Живял някога в Индия един факир, който прекарал трийсет години в медитация, с цел да открие смисъла на живота. По цели дни и нощи той седял неподвижен като дърво. Птичките даже правели гнезда върху неговата глава. Един ден една бедна вдовица се приближила до него и на едно близко дърво закачила люлчица, в която оставила детето си.
Спокойна, че детето се намира под зоркото око на факира тя отишла на работа. Тъкмо заминала и една кобра се приближила до люлката, като се готвела да ухапе детето. Факирът видял това и се замислил, да помогне ли на детето, или да го предостави на грижите на боговете.
Започнал да разсъждава: "Боговете са създали и кобрата, и детето. Те трябва да мислят за тях. А аз не мога да разбера каква е тяхната воля и съответно не знам какво да правя. Като разсъждавал така, той не се и помръднал и оставил на боговете, сами да разрешат въпроса. Така кобрата изяла детето, а факирът си казал „Такава е била волята на боговете явно.”
В крайна сметка, напразно прекарал той оставащите си години в размишление – така и не разбрал смисъла на живота. Като заминал за онзи свят, боговете го извикали и го попитали защо не е спасил детето на вдовицата. – Не знаех, каква е Вашата воля – да спася детето, като убия кобрата, или да оставя кобрата жива, а вие сами да запазите детето.
Боговете му отвърнали:

– Нашата воля бе детето да остане живо, затова ти трябваше да действаш и да убиеш кобрата. Защо размишляваше толкова години, щом не можа да разрешиш такъв елементарен въпрос? За наказание, ще те върнем пак на земята, за да прекараш още хиляда години в размисъл, та дано се научиш да познаваш каква е нашата воля и да я изпълняваш.
Също като този факир много хора всеки ден седят неподвижни в размишления върху целта и смисъла на живота, но нищо не са разрешили и не предприемат никакво действие. До тях се приближават приятелите и близките им, в нужда, но те не се и помръдват и не искат да помогнат. Те си казват: „Ако съдбата реши и ако такава е волята на боговете – те ще им помогнат.“ Кобрата в тази притча представлява препятствията, които държат ума и сърцето на човека сковани. И ако си мислите, че това е светът и такава е волята на боговете – ще Ви кажа, че това са просто извинения за собствената ви пасивност. Напротив, светът е разумен, основан на ред и порядък и се нуждае от велики хора, от герои, ранени не в гърба, при отстъпление и бягство, а готови да изложат гърдите си на удари при настъпление.

Петър Дънов

*

Amanda

  • ***
  • Публикации: 117
  • Рейтинг: +6/-2
Re: Притчи
« Отговор #17 -: Февруари 19, 2015, 16:35:28 »
„Веднъж двама монаха се разхождали в градината на даоския манастир. Изведнъж единият от тях видял пълзящ охлюв на алеята. Вторият монах, негов духовен  брат, по невнимание едва не го настъпил, но първият го спрял. Той се навел и вдигнал животинката. „Погледни, ние за малко не убихме това охлювче. А нали това животинче е живот и чрез него Дао, което трябва да следваме. Този охлюв трябва да живее и да продължава циклите на инкарнация“. И той внимателно пуснал охлюва в тревата. „Глупак! – разсърдил се другият монах. – Спасявайки това на никому ненужно охлювче, ти подлагаш на опасност лехите със салати, за които се грижи нашият градинар. Заради спасяването на живота на някакъв си охлюв ти унищожаваш труда на един от нашите братя“ . Трети монах, който се оказал наблизо,  с любопитство наблюдавал техния спор. И доколкото не могли да постигнат съгласие, първият монах предложил: „Хайде да се обърнем с този въпрос към нашия учител, той е мъдър, нека той реши кой от нас е прав“. И те се отправили към учителя си, след тях тръгнал и третият монах. Когато пристигнали, първият монах разказал как спасил свещен живот, който въплъщава хиляди бъдещи или минали съществувания.  Учителят слушал кимайки с глава и после обявил: „Да, ти си прав и именно така е трябвало да постъпиш“. Вторият монах се възмутил: „Но как така? Нима е добре да спасиш охлюв , който унищожава зеленчуците? Охлювът трябва да бъде размазан и да се спаси градината, която всеки ден ни дава вкусна храна!“ Учителят слушал кимайки с глава  и казал: „Това е вярно. Така е трябвало да се постъпи. Ти си прав“. Тогава третият монах, който до този момент мълчал, се възмутил: „Но техните гледни точки са противоположни! Нима могат и двамата да са прави?“. Учителят спрял погледа си дълго на него. После поклатил глава и казал: „Това е вярно. Ти също си прав.

И след най-тъмната нощ идва светло утро !

*

Taraxacum

  • ****
  • Публикации: 781
  • Рейтинг: +5/-5
Re: Притчи
« Отговор #18 -: Февруари 19, 2015, 18:06:05 »
Джери беше мениджър в ресторант. Винаги в добро настроение. Винаги, когато някой го попиташе как е, отговаряше: „По-добре от това не може да бъде!“ Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата. И тръгнаха с него… от ресторант в ресторант.

Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен.

Един ден отидох при него и го попитах: “Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден, ти как успяваш?“ Джери се усмихна и ми каза: “Всяка сутрин се събуждам и си казвам "днес имаш два избора – добро или лошо настроение". Винаги избирам доброто настроение. Всеки път, когато се случи нещо лошо, си казвам "имаш два избора – да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията." Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора – да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна“.

„Но това не е всеки път така лесно“, казах му аз. „Напротив, лесно е“, отвърна Джери – „всичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече животът.“

Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там са влезли няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял.
За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил. Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори: „По-добре от това не може да бъде! Искаш ли да ми видиш белезите?“ Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на обира.

„Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора – да живея или да умра. Реших да живея. „А не те ли беше страх“, попитах го? „Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата, тогава се уплаших. Прочетох в очите им: „той е мъртъв“. Знаех, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен и́ казах „Към куршуми.“ Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах: „Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв.“

Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор – да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме е твоето настроение. И ако малко водиш сметка какво е то, всичко в живота е по-лесно.

*

mis_hell

  • ****
  • Публикации: 343
  • Рейтинг: +8/-1
Re: Притчи
« Отговор #19 -: Февруари 22, 2015, 00:02:01 »
Внимавай с мислите си

Една жена пътувала в градския транспорт. Била сърдита, нацупена и раздразнена. Пътувала и си мислела: „Всички пътници тук са грубияни и простаци... А мъжът ми е една пияна свиня... А аз... ох, толкава съм нещастна..."

До рамото на жена стоял ангел-хранител и всичко си записвал в едно тефтерче:
1. Пътниците - грубияни и простаци.
2. Съпругът - пияна свиня.
3. Тя – нещастна.

Препрочел отново написаното ангелът и се замислил: „Но защо й трябва всичко това? Е, щом го иска, ще го изпълним.

*

mis_hell

  • ****
  • Публикации: 343
  • Рейтинг: +8/-1
Re: Притчи
« Отговор #20 -: Февруари 22, 2015, 00:02:43 »
Простата истина

Един ден, в околностите на будистки манастир завалял силен сняг. На сутринта снегът бил до кръста и учениците едва се добрали до залата за медитация. Когато дошъл учителят им, той ги попитал:

- Кажете, какво трябва да направим сега?
- Да се помолим да започне затопляне. – отговорил един от учениците.
- Да се приберем по килиите и да чакаме снегът да си отиде. – казал друг.
- За тези, които знаят истината, би трябвало да е все едно дали има сняг или не. – заключил трети.

Учителят ги погледнал и тихо казал:
- А сега слушайте какво ще ви кажа...
Учениците притаили дъх в очакване да чуят най-голямата мъдрост.
- Грабвайте лопатите и всички – навън! - простичко казал учителят.

*

mis_hell

  • ****
  • Публикации: 343
  • Рейтинг: +8/-1
Re: Притчи
« Отговор #21 -: Февруари 22, 2015, 00:03:20 »
Никой не ме обича

Млада жена стояла на пейка в парка и ридаела неудържимо. Покрай нея минало малко момченце със своя велосипед. Станало му мъчно като я видяло, спряло се до нея и я попитало:

- Леличко, защо плачеш?
- Ох, мъничкият ми... ти не можеш да разбереш. – хлипайки отвърнала жената и започнала да плаче още по-силно.

Детето обаче, не си тръгвало и продължило да я разпитва:

- Боли ли те нещо? Знаеш ли, ще ти подаря моята играчка...

Жената още повече се разстроила от милото отношение на детето и му казала:
- Ех, миличък, благодаря ти. Но ти не знаеш какво ми е... Никой не ме обича и никой няма нужда от мен.

А детето я погледнало напълно сериозно и казало:
- А ти всички ли попита?

*

Taraxacum

  • ****
  • Публикации: 781
  • Рейтинг: +5/-5
Re: Притчи
« Отговор #22 -: Февруари 25, 2015, 19:43:00 »
момента. И е дяволски интересна! Вижте я.

Имало едно царство, в което хората силно вярвали в провидението. Затова там имали странен обичай. На всеки осъден на смърт, в последния момент давали да тегли „жребий на съдбата" Подавали му една купа, в която имало две листчета – на едното пишело „Живот", на другото - „Смърт". Ако изтеглел „Живот" го помилвали. По този начин съдът искал да провери „свише" дали е взел правилно решение и да разбере каква е волята на съдбата. А всеки осъден до последно имал надеждата, че ще живее.

Живот или смърт!
Живеел там един човек, който бил успял и заможен. Той бил талантлив майстор, хората го уважавали и търсели услугите му. Но заедно с многото приятели, имал и немалко врагове. Те толкова му завиждали, че решили да го унищожат. Наклеветили го за тежко престъпление и човекът бил осъден на смърт. Докато лежал в килията си, той си мислел: „Е, поне жребият на съдбата ми дава шанс. Може да имам късмет."

Сигурна смърт!
Но знаейки правилото за „жребия на съдбата", недоброжелателите му подкупили съдебните чиновници и успели да подменят листчетата в купата – те извадили листчето „Живот" и добавили второ с надпис „Смърт". Така нещастният човек нямал никакъв шанс за спасение – каквото и да изтеглел, го чакала смърт.

Спасение?
Приятелите на осъдения, като разбрали за подготвяната измама, разтревожени отишли при него в килията му и му разказали лошата новина.
- Трябва да разкажеш всичко на съдията и да поискаш да проверят листчетата в купата. Иначе си изгубен! – съветвали го те.
- Чудесно! – зарадвал се мъжът. – Това е моето спасение. Само, моля ви, не разказвайте на никого за това.
Приятелите му решили, че е загубил разсъдъка си от всички неприятности и предстоящата присъда и продължили да го увещават да разкрие измамата. Но той бил непоколебим:
- Просто запазете мълчание, моля ви.

Живот!
На следващия ден трябвало да изпълнят присъдата. Човекът изтеглил своя жребий и... бил пуснат на свобода.

Всички били шокирани – и приятелите, и враговете му. Знаейки за измамата, те недоумявали как е могъл да се спаси от тази безизходна ситуация.

Ето какво се случило в съда. Когато изтеглил своя жребий, осъденият, без да погледне какво пише на листчето, веднага го сложил в устата си и го погълнал. На съда не оставало да направи нищо друго, освен да види другото листче в купата. А там разбира се, останал надписът „Смърт". Така те установили, че човекът е изтеглил „Живот" и го освободили.

Аз успях да видя няколко поуки, а вие спокойно можете да допълните още.

Понякога най-злият ти враг, който те води към гибел, неволно може да те спаси.

И в най-безизходната ситуация има спасение. Понякога то е под носа ти - просто трябва да го видиш.

За да се справиш с една заплетена ситуация, не трябва да губиш самообладание, а да помислиш.

За много кратко време време животът може да се обърне няколко пъти от добро към лошо и обратно. Трябва да сме винаги готови за това.

Когато си успял и талантлив – неминуемо имаш врагове. Не защото си им направил зло, а защото ти завиждат. И много често точно тези врагове са най-опасни.

Животът е непредвидим. В най-лошото на пръв поглед нещо може да се крие благополучният изход.

А и никога не знаеш дали пък не си любимец на съдбата...

*

ZLATNA

  • ****
  • Публикации: 859
  • Рейтинг: +4/-4
Re: Притчи
« Отговор #23 -: Март 14, 2015, 16:31:30 »
Имало преди много години голямо ябълково дърво. Едно малко момче обичало да си играе на него всеки ден. Катерело се до върха му, ядяло ябълките му, почивало си под сянката му. То обичало дървото и дървото обичало момчето да идва при него. Минали години, момчето пораснало и вече не идвало толкова често. Един ден момчето отишло при дървото, но изглеждало тъжно.
- Ела да си поиграеш с мен - казало дървото.
- Аз вече не съм дете и не си играя с дървета - отговорило момчето. Трябват ми пари.
- Съжалявам, но не мога да ти дам пари. Ако искаш, можеш да откъснеш ябълките ми и да ги продадеш. Така ще имаш пари.
Момчето се оживило. Обрало всички ябълки от дървото и било щастливо. То дълго време не се върнало. Така дървото останало тъжно и самотно. Един ден момчето, което вече било пораснало, дошло отново. Дървото се зарадвало от сърце.
- Ела да си играем .
- Нямам време. Трябва да изхранвам семейството си. Имаме нужда от къща. Можеш ли да ми помогнеш ?
- Съжалявам, аз нямам къща, но би могъл да отсечеш клоните ми и да ги използваш, за си направиш свой дом.
Мъжът отсякъл всички клони на дървото и си тръгнал щастлив. После пак дълго време не се появил. Дървото си стояло самотно и тъжно. Мъжът се върнал през един горещ летен ден. Дървото било изключително щастливо да го види.
- Ела да си играем !
- Остарявам. Мечтая да имам лодка, за да си почивам на нея. Можеш ли да ми помогнеш?
- Използвай ствола ми, за да си направиш лодка. С нея ще пътуваш надалеч и ще бъдеш щастлив.
И така, мъжът отсякъл дървото, за да си направи лодка. Отплавал с нея и дълго не се появил. Дошъл едва след много години.
- Прости ми, момчето ми. Вече нямам нищо за теб. Ябълките ми свършиха...
- Няма проблем, аз и без това нямам зъби да ги ям.
- Нямам и стъбло, по което да се катериш.
- Твърде стар съм за това.
- Настина нищо не мога да ти дам. Само един пън ми остана- казало дървото със сълзи на очи.
- Нищо не ми трябва. Искам само място, където да си почина. Уморих се след толкова години.
- Добре! Един стар дървен пън е чудесно място за почивка. Мъжът седнал, а дървото се усмихнало щастливо през сълзи.
Go On, Keep Going, Look Ahead, Enjoy every Second, Don't Regret, Head Up High, Dream On, Life Is Beautiful. Enjoy IT

*

vladimirova

  • ****
  • Публикации: 337
  • Рейтинг: +5/-2
Re: Притчи
« Отговор #24 -: Март 15, 2015, 23:22:48 »
ПРИТЧА ЗА КОНЯ И ХОРСКОТО МНЕНИЕ
Един от най-трудните уроци за научаване винаги е бил, как да се абстрахираме от хорското мнение. А хората винаги ще говорят, ще коментират, дори и да не са достатъчно компетентни. По този начин хранят своето его, омаловажавайки останалите, за да се чувстват те значими. Но ако човек е достатъчно смел да следва себе си, няма да има излишно време да наднича в чуждата паница със завист.
Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
– Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
– Ей, глей къв син – баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
– Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
– Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
– Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят взел, че умрял.
И бащата рекъл на сина:
– Виждаш ли сине, ако слушаш какво говорят хората, ще свършиш като коня!

*

ZLATNA

  • ****
  • Публикации: 859
  • Рейтинг: +4/-4
Re: Притчи
« Отговор #25 -: Март 15, 2015, 23:25:13 »
Представи си, че си спечелил следната игра: Всяка сутрин в банковата ти сметка влизат $86 400. Както при всяка игра, обаче, и в тази има някои правила.
Първото е, че парите, което не успееш да изхарчиш до края на деня, ти се отнемат безвъзвратно. Не можеш просто да прехвърлиш парите в друга сметка. Можеш само да ги похарчиш. Всяка сутрин още със събуждането си получаваш нови $86 400 в банковата си сметка за този ден.
Второто правило гласи, че банката може да прекрати играта без предупреждение. Всеки ден, във всеки един момент, играта може да бъде прекратена окончателно. Сметката ти се закрива и няма да получиш нова.
Какво би направил? Би си купил всичко, което искаш, нали? Не само за себе си, но и за всички, които обичаш, нали? Дори и за хората, които не познаваш, защото едва ли би могъл да изхарчиш всичките тези пари само за себе си, нали? Би се постарал да похарчиш и последния цент, без остатък, нали?
Всъщност, тази игра е РЕАЛНОСТ!!!
Всички ние притежаваме една такава магическа банкова сметка. Просто някак си не я виждаме. И тази банкова сметка е ВРЕМЕТО.
Всяка сутрин получаваш 86 400 секунди като дар от живота, а когато заспиш, останалото време не ти се връща обратно. Това, което не си преживял през този ден, е безвъзвратно загубено. Вчера е отлетяло завинаги. Всяка сутрин банковата ти сметка е презаредена, но въпреки това банката може да закрие тази сметка по всяко време.
БЕЗ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ.
Е, какво ще НАПРАВИШ със своите 86 400 секунди? Нима те не струват много повече от същия брой долари?
Помисли върху това, и никога не забравяй следното:
Наслаждавай се на всяка секунда от живота си, защото времето препуска и те отминава много по-бързо, отколкото си мислиш. Така че се грижи за себе си и се радвай на живота.
Go On, Keep Going, Look Ahead, Enjoy every Second, Don't Regret, Head Up High, Dream On, Life Is Beautiful. Enjoy IT

*

vladimirova

  • ****
  • Публикации: 337
  • Рейтинг: +5/-2
Re: Притчи
« Отговор #26 -: Март 15, 2015, 23:31:23 »
ПРИТЧА "АЗ СЪМ ДОБЪР"
В едно Африканско племе, когато някой прави нещо вредно, те завеждат човека до центъра на селото, където цялото племе идва и го заобикаля.
В продължение на два дни, те казват на човека всички добри неща, които е направил.
Племето вярва, че всяко човешко същество идва в света, като добро.Всеки един от нас желае сигурност, любов, мир и щастие.
Но понякога в следването на тези неща, хората правят грешки.
Тези грешки, тяхното общество вижда, като вик за помощ.
Те се обединяват около него, за да го вдигнат и да го свържат отново с истинската му природа, да му напомнят кой е всъщност, докато той е бил временно изключил: "Аз съм добър"

*

ZLATNA

  • ****
  • Публикации: 859
  • Рейтинг: +4/-4
Re: Притчи
« Отговор #27 -: Март 16, 2015, 08:33:44 »
Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.
- Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.
- Кой я иска сега?
Пак всички ръце се вдигнали.
- А ако направя така…
Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.
- А сега? Кой я иска?
Отново всички. Тогава той започнал:
- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.
Сега помислете добре и потърсете в паметта си:
- 5-те най-богати човека в света
- 5-те последни Мис Свят
- 10 лауреата на Нобелова награда
- 5-те последни носители на Оскар.
Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
Сега си спомнете:
- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване
- трима приятели, помогнали ви в труден момент
- някой, накарал ви да се чувствате специален

- 5 човека, съпътствали ви през живота
Как върви? Много по-добре, нали?
Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.
Помислете за момент. Вие в кой списък сте?
Go On, Keep Going, Look Ahead, Enjoy every Second, Don't Regret, Head Up High, Dream On, Life Is Beautiful. Enjoy IT

*

vladimirova

  • ****
  • Публикации: 337
  • Рейтинг: +5/-2
Re: Притчи
« Отговор #28 -: Март 16, 2015, 11:37:42 »
ПРИТЧА ЗА ТОВА КОИ СА НИ ПРИЯТЕЛИТЕ
Веднъж комарът попитал мухата:
- Има ли тук в околността цветя?
- По въпроса за цветята нищо не знам, - отговорила му мухата,
но с консервни кутии, мърша и нечистотии е пълно наоколо.
И започнала да му изрежда сметищата, на които му препоръчала обезателно да се отбие.
Полетял комарът в указаната му посока и по пътя си срещнал пчелата.
- Не си ли виждала тук наоколо сметище? – попитал я той.
- Сметища, нечистотии? Не, никъде не съм виждала! –
удивила се пчелата. - Но тук е пълно с прелестни благоухан-
ни цветя. - И започнала да му разказва на кои поляни какви
цветя цъфтят.
Ето затова е толкова важно правилно да си избираме
приятелите. Но преди това ясно трябва да знаем накъде сме
се запътили – към сметище или към уханна поляна…

*

ZLATNA

  • ****
  • Публикации: 859
  • Рейтинг: +4/-4
Re: Притчи
« Отговор #29 -: Март 16, 2015, 11:47:34 »
Повярвай!

Веднъж един атеист се разхождал около пропаст, подхлъзнал се и полетял надолу. Падайки му се удало да се хване за малко клонче. Висейки на него, полюшвайки се на хладния вятър той осъзнал цялата безизходност на положението си.
“Е, – помислил си той, – единствено Бог може да ме спаси сега. Аз никога не съм вярвал в него, но може би съм бъркал. Какво има да губя?” Затова той извикал:
- Боже! Ако съществуваш, спаси ме и аз ще повярвам в теб!
Отговор не дошъл и той извикал отново:
- Моля те, Боже! Аз никога не съм вярвал в теб, но ако ти ме спасиш, отсега нататък ще вярвам в теб.
Изведнъж от небесата се разнесъл гръмовен глас:
- О не, няма. Аз познавам такива като теб!
- Човекът толкова се удивил, че едва не изпуснал клона.
- Моля те, боже! Ти грешиш! Аз наистина мисля така! Ще повярвам!
- О не, няма! Вие винаги така говорите.
Човекът умолявал и убеждавал Бог и накрая той му казал:
- Е добре. Ще те спася. Пусни клона.
- Да пусна клона?! –възкликнал човекът. – Ти да не ме мислиш за луд?
Go On, Keep Going, Look Ahead, Enjoy every Second, Don't Regret, Head Up High, Dream On, Life Is Beautiful. Enjoy IT