KoKiTa.eu - да поговорим по женски!



Притчи

*

vladimirova

  • ****
  • Публикации: 337
  • Рейтинг: +5/-2
Re: Притчи
« Отговор #30 -: Март 16, 2015, 12:05:35 »
ПРИТЧА ЗА МАГАРЕТО И ЯМАТА
"Веднъж магарето на един фермер паднало в дълбока яма. То ревяло силно и отчаяно, докато той се суетял и се опитвал някакси да го извади. След като никак не успявал, фермерът решил, че магарето е старо, а дупката така или иначе трябва да се затрупа, тъй че повикал на помощ съседите си. Всички грабнали лопати и започнали да хвърлят пръст в ямата. Първоначално, разбирайки какво се случва, магарето започнало да крещи още по-силно и по-ужасено, но след известно време млъкнало. Фермерът се навел над дупката да провери какво става и останал изумен. С всяка лопата пръст, която го удряла в гърба магарето правело нещо изумително: отърсвало се и стъпвало върху нея. И за всеобщо учудване след още известно време магарето се показало на ръба, изскочило навън и избягало щастливо."
Животът ни засипва с всякаква мръсотия. Номерът "да се измъкнеш от ямата" е да се изтръскаш и да стъпиш отгоре. Всеки един проблем не е препъни камък, той е стъпало. Можем да се измъкнем и от най-дълбоката дупка ако не спираме, ако никога не се предаваме! Отърсете се и направете крачката нагоре.

*

ZLATNA

  • ****
  • Публикации: 859
  • Рейтинг: +4/-4
Re: Притчи
« Отговор #31 -: Март 16, 2015, 12:14:57 »
Притча на индианците чероки
 
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
Go On, Keep Going, Look Ahead, Enjoy every Second, Don't Regret, Head Up High, Dream On, Life Is Beautiful. Enjoy IT

*

vladimirova

  • ****
  • Публикации: 337
  • Рейтинг: +5/-2
Re: Притчи
« Отговор #32 -: Март 16, 2015, 12:20:47 »
ПРИТЧА ЗА РЕШЕНИЯТА И ДЕЙСТВИЯТА
Веднъж Учителят задал следната гатанка на своите ученици:
- На брега седели три жаби. Една от тях решила да скочи във водата. Колко жаби останали на брега?
Учениците се спогледали, готови да прихнат пред очевидно лесния отговор. Но един от тях изпреварил всички:
— Три… - казал неуверено той за изненада на всички останали.
— Точно така! – усмихнал се доволен Учителят. Да, едната жаба решила да скочи, но нищо повече не направила. Никога не бъркайте действието с вземането на решение

*

ZLATNA

  • ****
  • Публикации: 859
  • Рейтинг: +4/-4
Re: Притчи
« Отговор #33 -: Март 16, 2015, 12:26:02 »
Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.
Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.
Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:
- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!
Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:
- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!
Go On, Keep Going, Look Ahead, Enjoy every Second, Don't Regret, Head Up High, Dream On, Life Is Beautiful. Enjoy IT

*

vladimirova

  • ****
  • Публикации: 337
  • Рейтинг: +5/-2
Re: Притчи
« Отговор #34 -: Март 16, 2015, 12:28:01 »
ПРИТЧА ЗА ТРИТЕ ПЕПЕРУДИ И ЗНАНИЕТО
Три пеперуди, долитайки до горяща свещ, започнали да разсъждават за природата на огъня. Първата, приближавайки се до пламъка, се върнала и казала:
– Той свети.
Втората долетяла по-близо и, когато се върнала, казала:
– Той изгаря.
Третата, долитайки съвсем близо, влязла в него и не се върнала. Тя научила това, което искала да узнае, но вече не можела да го съобщи.
Получилият знание се лишава от възможността да говори за него, затова знаещият мълчи, а говорещият не знае.

*

Mokkka

  • ****
  • Публикации: 623
  • Рейтинг: +11/-0
Re: Притчи
« Отговор #35 -: Март 16, 2015, 13:10:26 »
Усмивката

Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.

Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.

Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада.

Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.

Когато започнало да се смрачава, момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.

Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала: “Какво те направи толкова щастлив?” Момчето отговорило: “Обядвах с Бог.” И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: “И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал.”

През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: “Татко, какво те направи толкова щастлив?” Той отговорил: “Ядох сандвичи с Бог в парка.” Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: “И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах.”

Много често ние подценяваме силата на едно докосване, на една усмивката, на мила дума, изслушващо ухо, честен комплимент или най-малък жест на грижа, всички от които могат да променят един живот.

*

ZLATNA

  • ****
  • Публикации: 859
  • Рейтинг: +4/-4
Re: Притчи
« Отговор #36 -: Март 16, 2015, 13:22:40 »
Светец… отивал да се разговаря с Бога. И като минавал покрай един богат човек, последният му казал:
- Кажи на Господа, че ми дотегна това богатство. Да го отнеме, за да живея като хората.
- Много добре – казал мъдрецът, – ще кажа на Бога.
Повървял по-нататък и видял един бедняк, който пък му казал:
- Кажи на Бога, че ми дотегна този живот. Стига съм ходил гол и бос. Да ми даде дрехи, изобщо – да измени условията на живота ми.
- И твоята молба ще представя – рекъл мъдрецът.
Отива при Господа и му разправя за двамата. Господ му рекъл:
- Кажи на богатия да стане недоволен и да започне да роптае против Мен и Аз ще му отнема всичкото богатство; а на онзи бедняк кажи да бъде доволен от живота и всичко ще му се даде.
Връща се мъдрецът и казва на богатия какво му поръчал Господ, но богатият възразил:
- Как мога да направя това?
- Тогава богатството ти ще остане.
Минава край бедняка и му казва поръчаното от Господа, но и той му възразил:
- Как мога да бъда доволен при такива лоши условия?
Тогава мъдрецът му казал:
- Ще ходиш гол и гол ще бъдеш погребан…

Това ме подсеща да Ви попитам:
Знаете ли какво "печели" човек от смъртта си?
Go On, Keep Going, Look Ahead, Enjoy every Second, Don't Regret, Head Up High, Dream On, Life Is Beautiful. Enjoy IT

*

vladimirova

  • ****
  • Публикации: 337
  • Рейтинг: +5/-2
Re: Притчи
« Отговор #37 -: Март 16, 2015, 13:29:20 »
ПРИТЧА ЗА ДРЕБНИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА
Ученк и Учител разговаряли за нещата от живота
- Някога хапал ли те е слон? - внезапно попита учителят. Ученикът поклати отрицателно глава.
- А комар?
- Разбира се, че ме е хапал - отвърна по-младият мъж.
- Ето, виждаш ли какво имам предвид? - възкликна учителят и сложи длан на рамото на ученика. - Онова, което наистина те достига и те хапе, са дребните неща."

*

Mokkka

  • ****
  • Публикации: 623
  • Рейтинг: +11/-0
Re: Притчи
« Отговор #38 -: Март 16, 2015, 13:59:55 »
На една пейка седели Любовта и Раздялата и както всеки ден наблюдавали по някоя двойка и клюкарствали. Раздялата казала на Любовта:
 
- Хайде да се хванем на бас, че ще ги разделя.
 
- Нека да отида до тях само веднъж и после можеш да правиш каквото искаш. Нека видим дали ще успееш да ги разделиш - казала Любовта.
 
Раздялата се съгласила. Любовта отишла при двойката, докоснала ги и видяла как през очите им прехвърча искра. Любовта отишла и казала на Раздялата:
 
- Сега е твой ред.
 
- Не сега нищо не мога да направя - казала тя. Сърцата им са пълни с любов. Ще ги навестя по-късно.
 
Минало време. Раздялата отишла в дома на двойката. Там видяла, че жената вече е майка с бебе в ръцете, а до нея бил мъжът, баща на детето. Раздялата се надявала, че любовта им вече си е отишла, но като погледнала в очите им, видяла там Благодарността. Раздялата си казала: "Ами ще мина после пак".
 
Минали години. Раздялата пак навестила дома им. Там видяла как децата си играели из къщата, бащата тъкмо се връщал, уморен от работа, майката успокоявала едно от децата. Раздялата решила, че сега е моментът. И Любовта и Благодарността отдавна трябвало да ги няма. Но като погледнала в очите им, там видяла Уважението и Разбирането. "После пак ще погледна" - казала тя.
 
И пак се върнала. Децата вече били пораснали, родителите им помагали със съвети. Погледнала в очите им и разочаровано въздъхнала - там било Доверието. "Няма къде да ми избягат, пак ще дойда", си казала Раздялата.
 
Минало време и Раздялата пак отишла в дома им. Там си играели внуците, а една старица си плетяла до камината. Раздялата се зарадвала, мислела, че нейното време най-накрая е дошло и поискала да погледне в очите на старицата. Но тя станала и излязла от къщата. Раздялата тръгнала след нея. Старицата отишла на гробището и седнала пред гроба на мъжа си. "Закъснях!", си казала Раздялата. Времето е свършило моята работа" и погледнала в очите на старицата. А там видяла сълзи и спомени..... спомени за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие...
 

*

ZLATNA

  • ****
  • Публикации: 859
  • Рейтинг: +4/-4
Re: Притчи
« Отговор #39 -: Март 16, 2015, 14:25:13 »
Любов - да дадеш това, което нямаш 8)
Един везир се влюбил в красива и млада жена. Дълго я гледал как ходи, така сякаш не стъпва по земята, но най-много се възхищавал на усмивката и звънкия й смях. Имал власт и се оженил за нея.
И би трябвало да е най-щастливият мъж, но като гледал как жена му става тъжна и прекрасната й усмивка не грейва на лицето й, той също се натъжил. И въпреки, че бил много мъдър, не знаел какво да прави. Затова заминал на път до един оракул да търси съвет.
Оракула го изслушал и му казал: Дай и това, което не може да й дадеш.
Та от какво се нуждае, запитал се везира. Тя не искала да му каже.
Затова започнал да я наблюдава и накрая видял, че в присъствието на един млад мъж, лицето и плахо се озарява.
Толкова много обичал жена си, че я освободил от брака им и я благословил да бъде с мъжа, когото обича.
Go On, Keep Going, Look Ahead, Enjoy every Second, Don't Regret, Head Up High, Dream On, Life Is Beautiful. Enjoy IT

*

Mokkka

  • ****
  • Публикации: 623
  • Рейтинг: +11/-0
Re: Притчи
« Отговор #40 -: Март 16, 2015, 15:30:50 »
Притча за Абсолютно независимата жена
Живеела Абсолютно Независима Жена. Преди около година станала тя такава - абсолютно независима. С което ужасно се гордеела.

Тя ставала веднага щом звъннел будилника и никога не се излежавала в леглото. Не пиела кафе или чай: тя дълго преодолявала зависимостта си от кофеина. И успяла, като заедно с това изключила от менюто си и всичко сладко, калорично и безполезно. Затова тя сутрин пиела вода и ядяла неподсладена и безсолна овесена каша. Тя се разделила и с приятелките си, защото не искала да бъде зависима от тях. Отнасяла се абсолютно равнодушно към шопинга и никой не можел да я обвини в това, че е способна да загуби ума си заради някакъв лъскав парцал. Да, какъв ти шопинг! Тя и по мъжете не си губела ума. От както прогонила любимия си (за малко да изпадне в зависимост от него) минали много месеци. Казано на кратко, Абсолютно Независимата Жена чувствала, че още съвсем малко и... скоро ще стане Идеалната Жена.

В събота сутринта от към вратата се чул шум. Отворила. Зашеметена от умора, на прага стояла Котка. Жената ахнала, като я видяла:

- Ти?! Но... Как така? Триста и четиридесет километра?!

- Вървях в продължение на година – Котката влязла вкъщи и уморено се облегнала до крака на стола.

- Защо?

- Липсваше ми! – вдигнала очи Котката. – Не мога да живея нито без теб, нито без нашия дом, нито без нашия мъж. Между другото, къде е той?

- Но нали те изоставих при леля на село... Ти не се ли обиди?

- В началото да, - въздъхнала котката. – Но после ти простих. Разбирам те: ти толкова искаше да станеш независима...

- И станах! – гласът на Жената предателски потрепнал.

- Е, поздравления, - прошепнала Котката. – Какво да се прави. Ще си почина ден-два и ще си тръгна обратно.

През нощта Жената изплашено отворила очи – тя винаги се събуждала от някакво непонятно чувство за мъчителна и тъжна празнота в гърдите. Около сърцето й било хладно – сякаш някой бил включил вентилатор вътре в нея. По навик тя протегнала ръка за успокоение – и се натъкнала на топла козинка. Котката леко се размърдала под одеалото, наместила се под ръката и замъркала. Скоро хладният вентилатор в гърдите й изчезнал.

...Минали три дни. Жената се събудила и половин час се излежавала в леглото, след което се запътила към кухнята, предвкусвайки силното кафе с тъмен шоколад. После протегнала ръка към мобилния и задала на своя любим мъж най-важния въпрос: “Къде си?” – и това било поне за стотен път от вчера насам. След това си уговорила среща на кафе с приятелка. И изведнъж видяла Котката, седяща до вратата.

- Пусни ме, моля! – рекла тя.

- Отиваш ли си? – в очите на Жената заблестели сълзи. – Но сега аз не мога без теб!

- Успокой се, - рекла Котката. – Аз просто излизам да се поразходя, скоро ще се върна. Не затваряй вратата, моля те. Независимостта не е отсъствие на зависимост, както ти си мислеше. Това е да знаеш, че вратата е отворена. А също независимостта – това е щастие. От това, че си имаш някой, заради когото си готов да изминеш 347 километра пеша.

И Котката прекрачила прага, ободрително усмихвайки се на Абсолютно Нормалната Жена...

*

vladimirova

  • ****
  • Публикации: 337
  • Рейтинг: +5/-2
Re: Притчи
« Отговор #41 -: Март 16, 2015, 16:38:10 »
ПРИТЧА ЗА ЕХОТО В ЖИВОТА НИ
Баща и син вървели из планината.
Внезапно момчето паднало, ударило се и извикало: „Оооооохххх!”
За своя изненада чуло глас от планината, който му отговорил: „Оооооооохххххххх!”
Любопитно момчето попитало: „Кой си ти?”
И получило отговор „Кой си ти?”
После изкрещяло на планината: „Възхищавам ти се!”
Гласът отговорил: „Възхищавам ти се!”
Разгневено, че някой все повтаря думите му, момчето решило да обиди натрапника: „Страхливец!”
И отговорът бил: „Страхливец!”
Тогава момчето се обърнало към баща си: „Тате, какво става?”
Бащата се усмихнал и казал: „Синко, чуй.”
После извикал: „Ти си шампион!” И гласът отговорил: „Ти си шампион!”
Момчето се изненадало, но все още нищо не разбирало.
Бащата му обяснил: „Хората го наричат ехо, но всъщност това е животът. Той ти връща всичко, което направиш или кажеш. Животът ни е отражение на нашите действия. Ако искаш на този свят да има повече любов, обичай повече. Ако искаш хората от екипа ти да знаят повече, самият ти придобивай повече знания. Това се отнася за всичко.”
Животът винаги ти дава онова, което ти си му дал. Той не е низ от случайности, а отражение на теб самия.

*

ZLATNA

  • ****
  • Публикации: 859
  • Рейтинг: +4/-4
Re: Притчи
« Отговор #42 -: Март 16, 2015, 18:12:27 »
• Ако днес сте се събудили здрави, значи имате повече късмет от 1 милион души, които няма да доживеят до следващата седмица.
• Ако никога не сте преживявали война, затвор, мъчения или глад, сте по-щастливи от 500 милиона души по света.
• Ако можете да отидете да се помолите в храма без страх от наказание, сте по-щастливи от 3 милиарда души по света.
• Ако в хладилника ви има храна, облечени и обути сте, имате покрив над главата си и легло, в което да заспите, вие сте по-богати от 75% от хората по света.
• Ако притежавате банкова сметка, пари в портмонето и стотинки в касичката, принадлежите към 8-те процента материално обезпечени хора в този свят.
• Ако четете това, значи не сте от 2-та милиарда, които не са грамотни. Вероятно четете на екрана на компютъра, което ви прави едни от 16-те процента хора в света, които имат достъп до интернет.
Още ли се чувствате нещастни?
Go On, Keep Going, Look Ahead, Enjoy every Second, Don't Regret, Head Up High, Dream On, Life Is Beautiful. Enjoy IT

*

Mokkka

  • ****
  • Публикации: 623
  • Рейтинг: +11/-0
Re: Притчи
« Отговор #43 -: Март 16, 2015, 18:58:27 »
Ех ! Жената !

Двама приятели решили да си търсят жени. Обаче искали да бъдат съвършени - красиви, умни и добри и тръгнали по света да търсят.

По пътя срещали много красиви, умни и добри жени, но все нещо не можели да си харесат. Решили да се качат на кораб и да пътуват до непознати и далечни острови и един ден пристигнали на един остров, където се запознали с вожда на племето. Тоя вожд имал три дъщери - първата била неземна красавица и много умна, втората пак била много красива и умна, но по-малко от първата и третата била невзрачничка такава, не можела да се мери с каките си.
Стояли на гости един месец и се застягали за път. Тогава единия приятел казал на другия:
- Виж, аз тук открих каквото търсех и мисля да остана, а ти си продължи пътя без мен.
Втория разбрал, че приятеля му се е влюбил и рекъл:
-Ахаа, значи ще се жениш за най-голямата дъщеря на вожда?
Той казал:
-Нее.
- Тогава си харесал втората?
-Нее. Ще се женя за най-малката.
Приятеля му много се учудил на избора му, но нищо не рекъл, сбогували се и си тръгнал.
Отишъл младежа да иска ръката на момата от баща й. Но на тоя остров имало обичай да се дават крави като се взема булка, един вид като откуп и най-високата цена било 10 крави.
Младежа казал на вожда:
- Искам да се оженя за най-малката ти дъщеря и ти давам 10 крави за нея.
Вожда му казал:
- За десет крави мога да ти дам и най-голямата, която е най-красива и най-умна.
- Не, аз искам най-малката.
- Но защо? Тя не струва десет крави...
- Нищо, вземи десет крави, за мен тя струва толкова.
Вожда се учудил много, но се съгласил да му я даде за жена, направили сватбата и заживели младите щастливо.
След 10 години приятеля на младежа решил да го посети и да види как я кара. Стигнал до острова и тръгнал към дома на приятеля си. По пътя срещнал една чудно красива жена и се заговорил с нея. Тя се оказала и много мъдра и ерудирана. Поговорили си и се разделили.
Стигнал до дома на приятеля си, приятеля му много се зарадвал, посрещнал го и извикал жена си да им сервира. В стаята влязла същата тая жена, която той срещнал по пътя. Той много се учудил и попитал приятеля си:
- Какво става? Да не би да си размислил и да си се оженил за най-голямата?
Той казал:
-Не, за най-малката се ожених.
- Ама как? Тя беше една такава невзрачна сива мишка, а тая е красавица. Как е станало такава промяна?
Тогава жената му отговорила:
- Ами в един момент повярвах, че аз съм тая жена, която струва десет крави.

*

vladimirova

  • ****
  • Публикации: 337
  • Рейтинг: +5/-2
Re: Притчи
« Отговор #44 -: Март 16, 2015, 19:20:40 »
ПРИТЧА ЗА МОРСКИТЕ ЗВЕЗДИ
Един човек обичал всяка сутрин да се разхожда по брега на океана. Веднъж, докато си вървял по пясъка и се любувал на свежестта на утрото, съзрял в далечината странна фигура, която извършвала причудливи движения, сякаш танцувала. Побързал да се приближи и видял един младеж, който се навеждал, вземал нещо от пясъка и нежно го поставял в морето.
- Добро утро! - поздравил го човекът - какво правиш, млади момко?
- Добро утро, - отвърнал младежът - връщам морските звезди обратно в морето. Слънцето изгрява, настъпва отлив и, ако останат на брега, те ще загинат.
- Но, мило момче, - възкликнал старецът - целият плаж е осеян с морски звезди! Те са милиони, нищо не можеш да промениш!
Младежът го изслушал мълчаливо, след това се навел, вдигнал поредната морска звезда, хвърлил я върху вълните и отвърнал:
- За тази вече го промених.