KokiTa.Eu

Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгубил си активационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

 




 Стихотворения



0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Януари 16, 2015, 10:37:16
Прочетена 3062 пъти

revolution

  • Старши участник
  • ****

  • 879
    Публикации
  • Рейтинг: +16/-4

  • Пол: Жена

Стихотворения
« -: Януари 16, 2015, 10:37:16 »

Всички ние имаме нужда да прочетем някое стихче-дали ще бъде на известен лирик или човек,който има таланта да пише стихотворения. Тук мисля е подходящото място да споделим лирики,които ни харесват.

Цената на короната

Предавам ти короната си, дъще.
Преди да си я сложиш на главата
обаче, като майка аз съм длъжна,
със теб да поговоря за цената.
Най-важно е да знаеш, че в принцеса
не се превръщаш само по наследство.
Налага се и твоята намеса
за сбъдване на цялото вълшебство.
Пред стар човек водата се не гази,
на младия - ръката си подавай.
Богатството на друг да те не блазни!
Но по-добре и своето раздавай...
Усмивката е много важна, дъще!
Пред нея и най-злият се предава.
Добрата дума ще отвори къщи,
които никой не е посещавал.
Но своята глава сведеш ли ниско
пред завист, пред омраза и злорадство,
допуснеш ли двуличие наблизо -
ще падне като Троя твойто царство.
Короната в калта ще се търколи...
А втори път не може да я сложиш!
Дано обаче имаш силна воля
и цял живот достойно да я носиш!

Васка Мадарова
На Лора

 Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устремена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!

Миражите са близо, – пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек…
Миражите са близо, – пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя – плът и призрак лек!

Сонет № 130 Шекспир
Устата й не са корали нежни;
очите й не са съвсем звезди;
тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"
не бих нарекъл нейните гърди.
Не й е "бяла лилия" ръката;
страни "същински рози" няма тя;
дъхът й не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.
Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът й като арфа не звънти;
но все таки, Бог вижда, не я давам
за никоя от "дивните жени",
залъгвани от другите поети
със хиляди сравнения превзети

Елегия(Аз искам да те помня все така...
Димчо Дебелянов.

АЗ искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...


"Много е сложно да си жена... постоянно искаш или да убиеш някого, или да си купиш нещо...."

Януари 17, 2015, 10:32:11
Отговор #1

revolution

  • Старши участник
  • ****

  • 879
    Публикации
  • Рейтинг: +16/-4

  • Пол: Жена

Re: Стихотворения
« Отговор #1 -: Януари 17, 2015, 10:32:11 »
"Хайде се влюбим...
Страстно... Безпределно.
Може и взаимно...
Може поотделно...
Сляпо.. Съдбоносно...
Истински....Страхотно...
И невероятно...
Дълго... Доживотно...
Хайде да се влюбим.
Погледи да вперим
към върха... Нагоре...
И да се катерим...
Мили.. Остарели...
И да го посочим...
И като го стигнем -
заедно да скочим.
Трябва да се влюбим...
Бог така ни каза.
За да оцелеем
в днешната омраза.
Иначе в живота
всичко ще изгубим.
Трябва да се влюбим...
Трябва да се влюбим."

Недялко Йорданов
"Много е сложно да си жена... постоянно искаш или да убиеш някого, или да си купиш нещо...."

Януари 17, 2015, 11:28:38
Отговор #2

Mims

  • Старши участник
  • ****

  • 299
    Публикации
  • Рейтинг: +10/-5

  • Пол: Жена

Re: Стихотворения
« Отговор #2 -: Януари 17, 2015, 11:28:38 »
Обесването на Васил Левски
Христо Ботев

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
 
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня."
 
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
 
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
 
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

KokiTa.Eu

Re: Стихотворения
« Отговор #2 -: Януари 17, 2015, 11:28:38 »

Януари 17, 2015, 12:11:39
Отговор #3

Amanda

  • Утвърден участник
  • ***

  • 117
    Публикации
  • Рейтинг: +6/-2

  • Пол: Жена

    • Ел. поща
Re: Стихотворения
« Отговор #3 -: Януари 17, 2015, 12:11:39 »
Много ми харесват стиховете на един съвременен поет- Стефан Александров. Уверете се сами.
https://www.facebook.com/623693734403570/photos/a.625006977605579.1073741829.623693734403570/647639888675621/?type=1&theater
И след най-тъмната нощ идва светло утро !

Януари 18, 2015, 10:57:20
Отговор #4

revolution

  • Старши участник
  • ****

  • 879
    Публикации
  • Рейтинг: +16/-4

  • Пол: Жена

Re: Стихотворения
« Отговор #4 -: Януари 18, 2015, 10:57:20 »
ХАЙДЕ ДА СЕ ВЛЮБИМ
Хайде да се влюбим
Като в детска жмичка...
Крием се... Играем
своята игричка.
Толкова гореща...
Толкова студена...
Неосъществима.
Неосъществена...
Хайде да се влюбим
смешно и случайно,
много забранено,
рисково и тайно.
Чуждата квартира...
Всеки те оглежда...
Някаква илюзия...
Никаква надежда...
Хайде да се влюбим
тихо, идеално,
светско, интернетско,
визовиртуално...
Вечер пред екрана
в стаята да зъзнем
да си пишем глупости
и да си омръзнем.
Хайде да се влюбим...
Грубо, неприлично.
Само сексуално.
Никак платонично.
Аз във теб... Ти в мене...
Плътно и изцяло.
Не душа в душата -
само тяло в тяло.
Хайде да се влюбим
Просто... Като всички...
И да ми наготвиш
зелеви сармички.
Чаша бяло вино...
Ммм.... какви са вкусни!
И да те целувам
с влажни, блажни устни.
Хайде се влюбим...
Страстно... Безпределно.
Може и взаимно...
Може поотделно...
Сляпо.. Съдбоносно...
Истински....Страхотно...
И невероятно...
Дълго... Доживотно...
Хайде да се влюбим.
Погледи да вперим
към върха... Нагоре...
И да се катерим...
Мили.. Остарели...
И да го посочим...
И като го стигнем -
заедно да скочим.
Трябва да се влюбим...
Бог така ни каза.
За да оцелеем
в днешната омраза.
Иначе в живота
всичко ще изгубим.
Трябва да се влюбим...
Трябва да се влюбим.

"Много е сложно да си жена... постоянно искаш или да убиеш някого, или да си купиш нещо...."

Януари 19, 2015, 15:08:59
Отговор #5

Amanda

  • Утвърден участник
  • ***

  • 117
    Публикации
  • Рейтинг: +6/-2

  • Пол: Жена

    • Ел. поща
Re: Стихотворения
« Отговор #5 -: Януари 19, 2015, 15:08:59 »

 
Недялко Йорданов


ВЧЕРАШНО СТИХОТВОРЕНИЕ


Старите дънки ми станали дълги...
Ужас... Запрятам ги да не се влачат.
Вече не бягам по стръмните стълби...
Вече през три стъпала не прескачам.

Сякаш сънувам... Незабелязано
стапя се времето... В сняг... Необуто.
Всичкото казване вече е казано...
Всичкото чуване вече е чуто...

Още съм тук... И е даже приятно...
Хич и не мисля толкова сложно.
Може дори да се върна обратно.
Всичко на този свят днес е възможно.

Може отново на ръст да порасна.
Може брадата ми да почернее.
Случва се... Метаморфоза прекрасна!
Имам идея! Имам идея!

Дай си ръката! Ето ти моята...
Тъй както някога... Кутре във кутре.
Старт към предишното... Ето завоя.
Виждаш ли... Вчера превръща се в Утре.

Ще ме потърсиш ли... Ще ме намериш ли...
Същите думички пак да изричаме!
Нека сме вчерашни, вчерашни, вчерашни...
Вчерашно нека да се обичаме.

15 януари 2015г.
И след най-тъмната нощ идва светло утро !

Януари 23, 2015, 21:49:47
Отговор #6

Amanda

  • Утвърден участник
  • ***

  • 117
    Публикации
  • Рейтинг: +6/-2

  • Пол: Жена

    • Ел. поща
Re: Стихотворения
« Отговор #6 -: Януари 23, 2015, 21:49:47 »
Отново!
Желая те, усмихната и вечна
лицето ти обгърнал с две ръце,
душата ми от страх се беше свила,
а ти дари и огнени криле.
Докосвам те, ухаеща и страстна,
простенваш нежно,трепвайки с очи
отпивам от целувката ти властна,
потъвам във надежди и мечти!!
Прегръщам те, копнееща за ласки
сърцето ти до моето тупти
и падат от лицата всички маски
оставаме...страстта,..и аз,...и ти!!!
Стефан Александров
И след най-тъмната нощ идва светло утро !

Януари 30, 2015, 19:09:29
Отговор #7

On_the_Moon

  • Утвърден участник
  • ***

  • 111
    Публикации
  • Рейтинг: +5/-0

  • Пол: Жена

Re: Стихотворения
« Отговор #7 -: Януари 30, 2015, 19:09:29 »
Много ми харесват стихотворенията на Евтим Евтимов. Много са ми любимите, но за сега ще се огранича да публикувам само едно:

Очаквах пак луната да изгрее
Очаквах пак луната да изгрее,
а тя на непозната се преструва.
Какво е станало, кажете с нея,
че нито вижда вече, нито чува.
 
Отрова ли е пила над горите,
че толкова сега е почерняла?
...Безкрайна нощ по хълмите се скита,
като човек, отровен след раздяла.
 
Евтим Евтимов

Февруари 03, 2015, 18:32:18
Отговор #8

Amanda

  • Утвърден участник
  • ***

  • 117
    Публикации
  • Рейтинг: +6/-2

  • Пол: Жена

    • Ел. поща
Re: Стихотворения
« Отговор #8 -: Февруари 03, 2015, 18:32:18 »
НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ
Недялко Йорданов

Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти,
звън на решителна битка за невъзможното щастие.

Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък -
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -
кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!
И след най-тъмната нощ идва светло утро !

Февруари 15, 2015, 21:45:14
Отговор #9

revolution

  • Старши участник
  • ****

  • 879
    Публикации
  • Рейтинг: +16/-4

  • Пол: Жена

Re: Стихотворения
« Отговор #9 -: Февруари 15, 2015, 21:45:14 »
"За какво ти бях... не знам...
Може би бях лек за дългонощия.
Бях ти хапче против тишина
и утеха, че те има още.
Бях безобична и само ей така...
Глас от нищото. И просто нищо.
Бях лекарство "Антисамота".
И искра във празното огнище.
Можех да остана, знаеш ли...
Можеше да бъде по-различно.
Само че побърза и сгреши
да говориш за любов и за обичане.
Няма шанс. Ти каза – няма шанс.
Аз това отдавна си го знаех.
Само че повярвах, за това
някак си прибързано мечтаех.
Нищо. Сигурно е трябвало така
пак да падам от високото.
С тези мои глупави крила
просто съм объркала посоките.
Ще ми мине. А на теб – по-бързо.
Аз съм просто вятър и мъгла.
Всеки сам по пътя си ще тръгне.
Суета е всичко... суета." – caribiana
"Много е сложно да си жена... постоянно искаш или да убиеш някого, или да си купиш нещо...."

Февруари 17, 2015, 20:46:17
Отговор #10

Taraxacum

  • Старши участник
  • ****

  • 782
    Публикации
  • Рейтинг: +5/-5

  • Пол: Жена

Re: Стихотворения
« Отговор #10 -: Февруари 17, 2015, 20:46:17 »
Мъчен човек

Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!"

Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.

Но във живота - ни лесен, ни лек -

вече ми втръсна от лесните хора.

Тях ще ги срещнеш на път и под път -

не хора, а ангели същи небесни.

Пълен със тях е и пъка светът

от лесните хора.

Те, хората лесни,

ще дойдат край тебе, край мене, край нас

и без да ги викаш. И в лесното само.

В минутата лека и в лесния час,

когато от тях нужда никаква нямаш.

Празни и леки, със дух - пушек лек -

те ще изчезнат в минутата съща,

в която най-тежкият мъчен човек

с най-тежките крачки внезапно се връща.

С най-мъчната дума, с най-лютия лек

ще дойде той раната в теб да затвори.

Да, нека съм тъжен и мъчен човек!

Влудяват ме леките, лесните хора!

 

Февруари 20, 2015, 16:26:51
Отговор #11

revolution

  • Старши участник
  • ****

  • 879
    Публикации
  • Рейтинг: +16/-4

  • Пол: Жена

Re: Стихотворения
« Отговор #11 -: Февруари 20, 2015, 16:26:51 »
'Самота"
Дамян Дамянов
Все чакам някой да ме навести,
да ми потропа денем, пък и нощем
и да ми каже тихичко: "Прости,
забравих те... Ти жив ли си все още?"
Все чакам... Но напразно! Само тя
все още ме спохожда, зла и страшна,
така наречената "Майка Самота".
И като кучка по вратата дращи.
А беше време, кьорав и сакат
на моята трапеза пи и яде,
бездомен спа на моя твърд креват...
Събуди се. И първи ме предаде.
Какво да му се сърдя? И с уста
от люта злост защо да го проклинам?
От времето на Юда и Христа
предателството е било поминък.
Все чакам... Никой... Ни дявол, ни бог...
И само репей с азбука от вятър
вратата ми изписва с некролог:
"Живя, но се помина с Добротата!"...
"Много е сложно да си жена... постоянно искаш или да убиеш някого, или да си купиш нещо...."

Февруари 21, 2015, 22:14:14
Отговор #12

Taraxacum

  • Старши участник
  • ****

  • 782
    Публикации
  • Рейтинг: +5/-5

  • Пол: Жена

Re: Стихотворения
« Отговор #12 -: Февруари 21, 2015, 22:14:14 »


    Безкраен път до тебе извървях -
    едва не се разминахме сред мрака.
    Защо сега да крия като грях
    години толкова кого съм чакал?

    Сега не може нищо да ме спре -
    за теб ще пея до часа последен...
    Аз искам тоя свят да разбере,
    че няма повече да бъда беден.

   Е. Евтимов

Февруари 24, 2015, 21:56:55
Отговор #13

mis_hell

  • Старши участник
  • ****

  • 343
    Публикации
  • Рейтинг: +8/-1

  • Пол: Жена

    • Ел. поща
Re: Стихотворения
« Отговор #13 -: Февруари 24, 2015, 21:56:55 »
Алтън жена е! Жена-магия!
Обърква с пръсти нечия съдба.
Не е жена, а истинска стихия,
когато с кръв рисува по сърца.

Жена-царица! Страшна клетва!
А устните и- ален полски мак.
Погледнеш я и мигом трепваш,
родена тя е с дяволският знак.

Благодат-жена! Блян, бесило!
В зениците и слънцето залязва.
От нейната целувка губиш сили.
Такава хубост с огън се наказва.

По стъпките и ронят се жълтици.
Алтън жена! След нея- пареща земя.
Пред таз жена се ниско коленичи
и във сърце се носи до смъртта.

Алтън жена е! Звездна светлина!
Жена, орисана до пепел да обича.
Луната пие сълзите и през нощта,
докато в луда обич и се врича.

~~Ивелина Никова
" Златни нишки"

Февруари 25, 2015, 13:10:55
Отговор #14

revolution

  • Старши участник
  • ****

  • 879
    Публикации
  • Рейтинг: +16/-4

  • Пол: Жена

Re: Стихотворения
« Отговор #14 -: Февруари 25, 2015, 13:10:55 »
Aз не съм с порода и марка,
дaже нямaм червенa кaишкa.
Имaм сaмо уличнa шaркa
и в душaтa голямa въздишкa.
Aз не могa дa дaвaм лaпa,
никой още не ме е нaучил.
Но съм истински верен приятел.
Знaм дa лая, бих силно обичал.
Нямaм дом , спя под звездите.
Моят свят е тъмен , опасен.
С много болка, тъга в очите,
скитам самотен , прашен.
Гладен ставам , гладен си лягам.
Нямам нищо , дори и корица.
На дъжда съм му благодарен,
пих от локвата малко водица.
Ето ме, аз ти махам с опашка.
Твоя поглед чакам да зърна.
Нищо, че съм с бездомна окраска.
Силно с лапички ще те прегърна.
М. Н.
"Много е сложно да си жена... постоянно искаш или да убиеш някого, или да си купиш нещо...."