Колко прост може да бъде човек

Простотия – разпространена навсякъде сред хората

От години насам в нашата мила родина се шири едно тв предаване, известно на повечето Българи. Да, за Big Brother говоря. Всичко е точно, като имаме в предвид рейтинга, модерната къща, многото хора, лукса, който предлага и т.н., и т.н., само че едно нещо прави адски грозно впечатление.

Или пък не прави никакво впечатление, щом продължава да го има? Е, на мен лично ми прави и съм сигурен, че дори на малко, но има хора, на които им прави ужасно впечатление това, за което ще говоря в тази статия. Само искам да отбележа, че тази статия не е само за този телевизионен формат, а като цяло за нашата мила родина, държавица и тем подобни наименования на нашата татковина.

Ще вкарам малко странична тема, а именно предложението да се вкара в сила и употреба един данък, който звучи много хубаво, но само за някои. Данък ‘Лукс’. Е, и в ‘Big Brother’ малко или много действат по този начин, по който искат и от държавата – тези, които имат – получават повече от другите, само че и биват оплювани от останалите, защото аджеба имат повече.

Общото между Големия брат и българите

Е, тези, които изкарват и са имали ума на времето и точно на време да изкарват по правилния начин правилните пари, които ги правят независими и щастливи, за да си живеят живота така, както са мечтали, в случая са лошите и биват оплювани, защото тези, които плюят, не са мислили навреме, искали са по лесния път, да се изтарикатят, само и само на края да кажат – е, ние с малко усилия – много, а вие с много усилия – същото. Чиста простотия, но явно само за малкото хора, които я осъзнават.

С примера по-горе ще вметна и в този абзац нещо. Защо ли си мисля, че, по дяволите, на 98 процента от БЪЛГАРИТЕ фикс идеята, мечтата, идилията им е да отидат на работа в 8 и 30 сутринта, цял ден да мързелуват, да не вършат никаква работа, да плюят всичко, да говорят против работодателя им, да чакат с нетърпение да стане 17 и 30 вечерта и да си тръгнат към вкъщи.

Там, естествено, ги чака не друго, ами най-голямата идилия – ракията, салатката и телевизията. Цигарите, простотията, която излиза от устите им, е нещо нормално за тях. Тогава идва моментът за мразенето – всеки, изкарал повече пари от тях – мразен. Всеки, каращ по-хубава кола от тях – мразен. Всеки, чувстващ се поне малко по-щастлив от тях – мразен. Така мога да продължавам до утре.

Е, тези убити от обществото хора, които, като мразят, мислят, че са и ще бъдат по щастливи, за жалост стават постепенно по-голямата част от нашето общество. И докога? Разбира се, дотогава, докато всеки един стане такъв като тях. За да са наравно, не са мислили за постигане на нещо наистина ценно и добро, а само затъване, колкото да е лесно.

Пак ще се върна в предаването Big Brother – там най-чисто и лесно може да видите всичко, описано от мен горе. Псувни за щяло и нещяло, простотия, където са и деца, цигари, пиене, псуване, плюене, караници, скандали и в крайна сметка всеки вижда какви са по-голям процент от българските семейства – едно нищо, само за пред хората.

Чудя се дали простотията я има само при нас или „щастието“ ще ни посети, като разберем, че не е само при нас. По скоро първият вариант е по удачен за нашето дередже, държавица и подобие.

Замислете се какво целите, за какво мечтаете, но и как да го постигнете. Целете се по-високо, а не в простотията. Тя е лесна, но в повечето случаи лесните неща се оказват грешни!

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *