KokiTa.Eu

Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгубил си активационния е-мейл?

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

 




 Реален социален експеримент



0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Март 13, 2015, 10:51:58
Прочетена 479 пъти

ZLATNA

  • Старши участник
  • ****

  • 859
    Публикации
  • Рейтинг: +4/-4

  • Пол: Жена

    • Ел. поща
Реален социален експеримент
« -: Март 13, 2015, 10:51:58 »
Антон Стоянов е от Варна и е на 40 години. Той има желанието да живее в едни по-добри Варна и България.

Тази сутрин Антон се е замислил, каква ли ще е реакцията на двадесетина непознати негово съграждани от различна възраст, ако на улицата той им каже "Добър ден". В Германия например, това е една добра и напълно нормална "практика"

И така 40 годишния варненец си поставя за цел да каже на 20 непознати негови съграждани с усмивка на лице - ДОБЪР ДЕН, докато си върви по-улиците на Варна.

Какво се случва?

От всички 20 човека 18 НЕ отговорят

Една жена му го информирала, не чак толкова учтиво, колкото той и отправя поздрава, че "Не си добре момче!" и го е цапардосала с евтината си чанта с марка Долче и Габана от битака за 6.20лв, както самия той коментира.

Друга млада девойка, на видима възраст на около 20 - 25г. го "нарежда до 15-то коляно", както се изрази Антон.

Толкова ли е трудно на "Добър ден!", да отвърнеш например с "Добър да е!". Толкова ли е странно, когато получим поздрав от непознат по улиците, който при това го прави и с чисти чувства и усмивка? Къде ни е културата?

Следващият път, като се разхожда как да поздрави съгражданите си Антон?! ВИЕ какво мислите?


Go On, Keep Going, Look Ahead, Enjoy every Second, Don't Regret, Head Up High, Dream On, Life Is Beautiful. Enjoy IT

Март 13, 2015, 15:24:31
Отговор #1

revolution

  • Старши участник
  • ****

  • 879
    Публикации
  • Рейтинг: +16/-4

  • Пол: Жена

Re: Реален социален експеримент
« Отговор #1 -: Март 13, 2015, 15:24:31 »
Ей за това ще си обикаляме улиците като дебили забили поглед в земята и ще си гледаме върха на обувките. Но и другото, което искам да спомена- не че ги защитавам- от толкова убийства и нападения как да не те е страх да поздравиш някой? Спира те уж за добър ден и да пита колко е часа, а накрая се оказваш в някоя канавка или в болницата....
"Много е сложно да си жена... постоянно искаш или да убиеш някого, или да си купиш нещо...."

Март 13, 2015, 16:26:42
Отговор #2

ZLATNA

  • Старши участник
  • ****

  • 859
    Публикации
  • Рейтинг: +4/-4

  • Пол: Жена

    • Ел. поща
Re: Реален социален експеримент
« Отговор #2 -: Март 13, 2015, 16:26:42 »
Така е, живеем в несигурни времена.
На мен на 8 март ми се случи ужасна случка.
Влизам да пазарувам в кауфланд, както винаги-навалици.. Спирам на зеленчуците, избирам си някакви гъби и тръгвам да си ги меря. До мен една възрастна жена без очила ме моли да премеря и маркирам нейните 3 пликчета с покупки. Аз и помагам и и казвам -"Довиждане, хубава вечер".Жената си взема торбичките, а зад нас един мъж започва да крещи като луд - айде, тука не Ви е място за приказки, 1 час Ви чакам на кантара, ако ви липсват празните приказки си говорете отвънка на паркинга, ще ми говорят тука на кантара да ги чакам аз :o при положение, че съм премерила моите и нейните покупки за няма една минута.. и при положение, че е 8-ми март ;D Изключително много се възмутих.
Go On, Keep Going, Look Ahead, Enjoy every Second, Don't Regret, Head Up High, Dream On, Life Is Beautiful. Enjoy IT

KokiTa.Eu

Re: Реален социален експеримент
« Отговор #2 -: Март 13, 2015, 16:26:42 »

Април 05, 2015, 09:07:18
Отговор #3

Mokkka

  • Старши участник
  • ****

  • 623
    Публикации
  • Рейтинг: +11/-0

  • Пол: Жена

Re: Реален социален експеримент
« Отговор #3 -: Април 05, 2015, 09:07:18 »
Българска му работа-вечно изнервени и недоволни хора. Отвратително живеем и сме станали отвратителни. Аз дали като съм по-млада но все се старая да съм добра до колкото мога (без да ме правят на балък де, че мъжа ми още по-добър дал назаем 10000 на негов колега че много спешно му трябвали и после 2 години не можем да си ги вземем. Оказа се че този човек бил завлякъл целия град.)Та мисълта ми е че да речем с времето суровите условия ни променя. Ние с мъжа всеки ден сядаме някъде на по кафенце и приказки. С родителите ми излизам на заведение 1-2 пъти годишно по празници и се започва: Няма ли някой да дойде да ни обслужи, много се бавят; после нервничат, че храната много се бавела, после като пристигне вечно нещо не им е харесало и не е било както трябва и все се стига до там че: Ако си бяхме седели вкъщи с толкова много пари знаете ли какво ядене да сме направили...
Манталитета и липсата на пари ни променят тотално. Не искам да бъде така.
Когато влязох 1 година в университета за мен буквално се залепи една македонка. Много нахална ми се струваше постоянно ходеше покрай мен и все нещо ми приказваше, а аз половината неща не й ги разбирах. След време обаче й свикнах и започнах да я слушам внимателно, та тя беше възмутена точно от това, че излиза сутрин и поздравява и нико не й отговаря. Какво ми има?-питаше тя...и аз й обясних че просто не е това начина на живот при нас. Тук хората са егоистични и вечно сърдити, а тя от малко селце там и винаги всички се поздравявали за да им е хубав деня. С годините разбрах, че това е най-добрия човек, който познавам и тази малка досадница се превърна в най-обичаната от мен приятелка.