Много боли. Особено, ако е човек, на когото си вярвал безрезервно, доверявал си се, мислейки, че при нужда ще ти се притече на помощ. И изведнъж се окаже, че човека няма нужда от твоето присъствие, намерил си е други приятели. Не мога да разбера това поведение. Имат ли съвест такива хора? Вероятно не.

Знам, от личен опит! Много боли... Просто защото имаме чувства и ни пука... 

Много е неприятно наистина. Но разсъждавайте по-философски над нещата - за да не са ви приятели тези хора в момента, значи така е трябвало да се случи, за да може да се чувствате по-добре. Или казано накратко - "Всяко зло за добро".

Била съм и от другата страна - аз съм предпочитала да прекратя всякакви контакти с мои т.нар. приятели. Решението е идвало от само себе си. Просто в един момент човек си дава сметка за кои хора е удачно да отделя време и енергия и за кои - не. Има хора, които с течение на времето, се променят и възприемат поведение, което вече е в противоречие с твоето собствено поведение. В такива случаи няма нужда да си губим взаимно времето просто "за да имаме с кого да изпием по едно кафе".

Не знам как ще ви прозвучи, но с течение на времето се научих да съм си самодостатъчна. Приятелите ми в момента се броят на пръстите на едната ми ръка и се чувствам добре от този факт. А близките приятели, на които мога да звънна и веднага да ги видя, когато ми е тежко, се свеждат до още по-скромна цифра... и пак не се чувствам зле от това. С времето човек се учи да набляга не на количеството приятели, а на тяхното качество.

Много е неприятно наистина. Но разсъждавайте по-философски над нещата - за да не са ви приятели тези хора в момента, значи така е трябвало да се случи, за да може да се чувствате по-добре. Или казано накратко - "Всяко зло за добро".

Била съм и от другата страна - аз съм предпочитала да прекратя всякакви контакти с мои т.нар. приятели. Решението е идвало от само себе си. Просто в един момент човек си дава сметка за кои хора е удачно да отделя време и енергия и за кои - не. Има хора, които с течение на времето, се променят и възприемат поведение, което вече е в противоречие с твоето собствено поведение. В такива случаи няма нужда да си губим взаимно времето просто "за да имаме с кого да изпием по едно кафе".

Не знам как ще ви прозвучи, но с течение на времето се научих да съм си самодостатъчна. Приятелите ми в момента се броят на пръстите на едната ми ръка и се чувствам добре от този факт. А близките приятели, на които мога да звънна и веднага да ги видя, когато ми е тежко, се свеждат до още по-скромна цифра... и пак не се чувствам зле от това. С времето човек се учи да набляга не на количеството приятели, а на тяхното качество.

Напълно съм съгласна с теб за това, което каза. Все пак ние имаме нужда от някой на който да разчитаме. Някой, който знаем,че ще ни помогне когато изпаднем в неудобно положение,а не такъв дето ще си плюе на петите.

    Предателството. Много ни боли когато го усетим, но не познавам никой който си е признал че е постъпил предателски спрямо приятел . Щом всеки е преживял предателство, то вероятно предателите са достатъчно много , ама никой не си признава.

Много боли. Когато си имал доверие и безрезервно си споделял, когато си давал всичко от себе си, пренебрегвал си дори семейството или децата или близките си, за да направиш нещо за приятел, а той те предаде или унижи, или те игнорира с лека ръка много боли.Ако говорим за справедливост, то приятелството трябва да е двустранно, както получаваш , така и да даваш - но справедливост в живота и отношенията няма. Приятелството може и да е като връзката - изградено на компромиси и жертви, но може и да е искрено - от сърцето, но вслучая предателството и лъжата специално за мен са нещото, което биха сложили край на приятелството ми с някой.

Боли, боли.. късало ми с е сърцето..